Познатите на мнозина селски фурни, от които се носеше надалеч уханието на прясно изпечен хляб, вече са в миналото. Поне в община Севлиево няма нито една действаща. Последната, на Джевдет Сюлейман в с. Петко Славейков, спря машините преди пет месеца.
Със спиране производството на хляб без работа останаха трима души. И големи сметки за покриване. Само тази за ток е 5 хил. лв. на месец.
"Не беше възможно да продължавам да пека хляб. Като теглиш чертата, нищо не остава. С тази цена на газа печенето ми излиза 30 стотинки на хляб. Още 60 стотинки е брашното. Защото аз моето брашно не го купувах от масовото, за мен се мелеше специално. Транспортът излиза около 10 стотинки на хляб. Другите разходи не ги слагам, те са дребни, но като се сложат, също хвърлят. Хайде сега, сметнете и кажете къде е смисълът да продължавам да пека", пита Джевдет Сюлейман.
Сюлейман правеше един от малкото хлябове без изкуствени добавки и консерванти. Продаваше го под марката "Джеко", както всъщност и самият той е известен сред приятели и познати. Тези, които са яли от хляба му, знаят, че той не може да издържи повече от два дни. На третия мухлясва и това е точно защото в него няма нищо изкуствено. "Брашното ми е кръстено, затова ставаше хубав хляб", казва за майсторлъка си Джеко.
И като говори, ми показва ръката си - настръхнал е. А очите му - малко им трябва да се напълнят с влага. "Малко критикуваш, трябва още да си подостриш перото", казва ми Джеко. Ето, аз ти казвам, че не се издържа. Сега правя кексчета и сладкиши. С това ще се изхранвам. Опитах да кандидатствам по проект, да разширя фурната, да инсталирам нови машини. Знаеш ли как става отпускането на тези пари? Трудно, отговаря преди да съм му казала, че не знам, но съм чувала, че и там има зависимости.
Джеко започнал да прави хляб през 1992 г. Тогава в община Севлиево имало 15 селски фурни. Днес няма нито една. В габровско е същото. Последната фурна там била в Здравковец, но и тя затворила.
Джеко беше председател на общинската организация на ДПС и общински съветник. Като приближен на "първите хора" в партията опитал да доведе тук някои от тях, да им покаже как хората в региона обработват земеделските земи, да ги заведе при животновъдите и да си кажат от първо лице какво им тежи, кое спъва работата им. Само че този, който трябвало да дойде, му казал: Ела да пием кафе на "Лукойл" (бензиностанция в близост до с. Петко Славейков, б.р.). "Аз не искам да пием кафе на "Лукойл", искам да си пием кафето с хората, казва Джеко и махва с ръка, с което иска да каже "стига сме говорили, няма смисъл". Тогава се отказал от политиката.
За Джеко обаче смисъл има. Чака първото си внуче. Снаха му, наскоро дипломирал се лекар, е бременна и това е нещото, което осмисля живота му, пълни го с радост и очаквания. Мисълта за идващото внуче намалява болката, че не може да прави това, което обича - да пече хляб, който мухлясва на третия ден, защото е от кръстено брашно, сол и вода. Изпечен е на природен газ, цената на който е непосилна за селският хлебар.