Маргарита Петкова, снимка: periscop.bg
В дните преди посрещането на Рождество Христово екипът на Градска библиотека Севлиево кани своите читатели и приятели да станат част от вечерите, посветени на добрата поезия.
На 27 ноември - вечер с Маргарита Петкова
За представянето й ще помогне друг поет и приятел – Симеон Аспарухов. Самата Маргарита Петкова се описва в Gnezdoto така:
„Родена съм на 21. 02. 1956 г. в София, на бул. „Христо Ботев“, което считам за показателно, над кръчмата „Сините камъни“, бивша пивница „Странджата“, което считам за още по-показателно. Ритах топка с момчетата между трамваите, затова цял живот не зачитам пътните знаци. Завърших българска филология във Великотърновския университет, не защото там се влизаше по-лесно, а за да бъда самостоятелна, извън родителското крило. Велики години! Благодарение на тях научих на практика, че може и с две, и с двеста.
Имам три деца, което смятам за най-качественото нещо в живота си. Вече съм и баба на две внучета. Не си крия годините, любовниците и пристрастията.
Любовта окриляше поетичните ми упражнения, а стиховете ми даваха нетрадиционен привкус на любовта. И страдах, и се възвисявах, и се ядосвах на себе си, и се самооблажавах, нищо различно от всяка човешка любов.
Наистина голямата тема в поезията ми е любовта.
Така се случи, че от самото начало, когато се появих на литературната сцена, ме нарочиха за скандална поетеса. А кое ми беше скандалното - пишех за нещата такива, каквито са. Половината свят ги живее тези неща на невъзможните любови, ама си трае и се крие по кьошетата, а аз си ги казвам в прав текст. Художествен. Половината свят се припознава в моите думи, обаче половината от тази половина не иска да си го признае.
Всичко е в стиховете ми. Добри, лоши – други нямам. И не искам да имам. Както не искам да имам друг живот.“
На 5 декември - вечер с Николай Милчев
Един от най-известните и четени съвременни български поети. Роден е на 1 февруари 1958 г. в Плевен. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. За себе си казва:
„Аз съм най-подвластният човек на света. Под властта съм на съдбата, която ми отреди 25 години място в покрайнините и сенките. Подвластен съм на професията си, която едновременно ме изправя и оковава, подвластен съм на чувствата си – те са ми изписани на лицето.
Силна власт над мен имат моите пристрастия, симпатии и несъгласия. Но над всичко през цялото време е била властта на думите. Мислел съм за тях, преследвал съм ги, намирал съм ги, изплъзвали ми са се. Истината е, че съм искал да бъда модерен, но съм оставал при себе си. Търсил съм пътища към нови направления, но пътеката винаги е била под обувките ми. Честно казано, не ми се мисли даже за всякакви съображения извън съображението, наречено поезия. Не знам дали има добра или лоша поезия. Сигурно има. Но аз не я деля нито на бяла и черна, нито на преди и сега, нито на минала и бъдеща. Искам я само сега – естествено, не я искам слаба и безпомощна. Желая я сетивна, цветна, разчупила нормалните представи за метафора. Искам я и полетяла, и писукаща в тревата.” /източник: FROGNEWS/.
И седмица преди Рождество Христово, празнична изненада
На 18 декември, съвместно с Галерия Видима, Градска библиотека Севлиево ще постави началото на един нов проект - „Документално кино”. За идеята и нейната реализацията, идейните създадети обещават да разкажат допълнително.
От Градска библиотека Севлиево пожелават на всички пълноцено предпразнично очакване и радостно посрещане на Празника.
