Венцислав Диков пред една от своите картини в галерия "Видима"
Според Уикипедия Венцислав Диков е български музикант, композитор и художник. Дори само след това първо изречение се стъписваш и започваш да мслиш кое ли преобладава в тази очевидно творческа личност.
И докато се чудиш, продължаваш да четеш, а с това учудването само расте. Венцислав Димов завършва класическа китара в Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в класа на Росен Балкански, и в „Hochschule für Musik“, Münster, Германия, в класа на Райнберг Еверс. Изнася самостоятелни концерти у нас и в чужбина, а репертоарът му се простира от барок до съвременност.
Преподавател е по камерна музика е в Националното музикално училище "Любомир Пипков“.
Активен е и като композитор на музика за камерни ансамбли (дуа, триа, квартети). Композициите му са изпълнявани на музикални фестивали у нас и в чужбина.
Участва в ансамбли за импровизационна музика, заедно с музиканти като саксофонистът Robert Würz (Германия), кото-изпълнителката Reiko Imanishi, Япония и др.
Освен на китара, свири на пиано, кавал, японска флейта Шакухачи и др.
Венцислав Диков се занимава и с изобразително изкуство. Основното му изразно средство е фигуративна и абстрактна живопис, която се допълва от фотография, скулптура, инсталация и др. Стилово е повлиян от наивизъм, сюрреализъм, екпресионизъм и др. Има над двадесет и пет самостоятелни изложби у нас и по света.
Последната бе открита на 14 януари т.г. в галерия "Видима".
За автора управителят на галерията Сава Христов каза: "Венци Диков е човек на изкуството - млад мъж, който с елеганс пресича границите му и редовно провокира аудиторията си, стреми се към синкретизъм. Загрижен е за планетата и опитва да живее в хармония с нея и със себе си. Приема се такъв, какъвто е. Това се забелязва и в неговото творчество. Но предлага и емоционално, неосъзнато изкуство. Чрез неговите изложби зрителя нахлува в ателието, в главата, в идеите му.
Венцислав Диков обръща особено внимание на взаимодействието на цветовете, те предават чувствата и емоцията директно. За него творчеството е процес на преосмисляне и отърсване от идеологиите и стереотипите, освобождаване от вкарването на смисъл в изкуството, за да се отвори място за емоцията. В по-новите си творби се стреми към опростяване, често рисува с не повече от два цвята. Освобождава се от всичко ненужно, изчиства душевния си килер и се завръща към свежия детски поглед, пълен с оптимизъм".
