На 26 декември в с. Сенник, община Севлиево, е представена восъчна фигура на Дан Колов в цял ръст. Датата не е избрана случайно – навършват се 132 години от рождението на Дончо Колев Тревненски, както е кръщелното име на легендарния борец.
За представянето първи съобщи Тихомир Благовестов – младият мъж, който живее с Дан Колов в сърцето от години. „Приятели, успяхме всички заедно. Той е тук.“, написа Благовестов във фейсбук в деня, когато Дан Колов „се завърна“ в родния си дом.
Емоцията на Благовестов е силна, защото той е инициаторът за създаването на восъчна фигура на бореца в реални размери. Това най-напред е негова мечта, после се превръща в кауза, за която увлича десетки съмишленици.
За целта през април 2022 г. Тихомир започва благотворителна кампания за набиране на средства.
Като начало обявява на търг в социална мрежа собствения си медал от Европейското първенство по самбо в Сомбор, Сърбия през 2005 г. Медалът купува Ивайло Испиров от Плевен, който превежда 500 лв. за първия европейски медал на Благовестов, но се отказва от собственост върху него, защото „мястото му е при Тихомир, който си го е отвоювал“.
Зад каузата на Тихомир Благовестов застават от читалището в село Сенник и много граждани. До лятото на 2024 г. парите почти са събрани. Недостигат обаче 7 000 лв., а проектът се изпълнява и остават броени месеци до приключването му. Тогава от Народно читалище „Св. Климент Охридски“ в с. Сенник се обръщат с молба към Община Севлиево да помогне с недостигащата сума. Искането е внесено за обсъждане в Общинския съвет на града, който единодушно подкрепя парите да бъдат отпуснати.
Работата по изработка на фигурата е възложена на великотърновския скулптор Борис Борисов,
след като Тихомир Благовестов старателно проучва творчеството му.
Борис Борисов е автор на паметника на Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово, негова е статуята на Иван Хаджийски в Троян, както и на Алеко Константинов на столичната „Витошка”. Негово дело е и паметника на Роналд Рейгън в Борисовата градина в София, която американците като видели толкова харесали, че поръчали две копия. Едното е поставено в ранчото на бившия президент в Санта Барбара, Калифорния, а другото е в Лондон.
Восъчната фигура на Дан Колов в цял ръст не остава самотна.
Преди две години от местното читалище решават да възложат 3D изображение на Дан Колов, което също да бъде изложено в родната му къща. И тази идея е изпълнена изцяло със средства от дарители, сред които има и столично училище. Неин автор е художникът Георги Врабчев.
В с. Сенник, където е роден Дан Колов и където се прибира след като покорява най-високите световни върхове в борбата, за Дан Колов се говори с изключително уважение. Онези, които лично са го познавали вече се броят на пръсти, но разказите за благия характер на ненадминатия за времето си борец продължават да се предават от уста на уста.
От възрастни жители на с. Сенник се знае, че като се прибрал в село, Колов събирал всеки ден децата и ги водел на сладкарница. Тръгвал си, когато пред всяко от хлапетата имало чиния с паста. А на вратата се обръщал към сладкаря и му казвал: „Когато си излизат, дай им по един голям шоколад „Крава“!“
Като човек с добра и щедра душа описва Дан Колов и Ивета Миленова
– директор на Историческия музей в Севлиево и автор на книгата „Дан Колов – балканският лъв“, която излезе от печат в началото на 2024 г.
Книгата е съкровен и много личен поглед върху личността на Дан Колов, който е брат на прадядото на Ивета Миленова Георги. Той е последното от шестте деца на родителите на Дончо Колев, както е рожденото име на Дан Колов, а самият Дончо е предпоследното им дете. Двамата се раждат в с. Сенник.
От малка Ивета слушала за Дан Колов и го опознава като добър и щедър човек, който никога не отказвал помощ. Точно неговата човечност е в сърцевината на разказа й, който проследява пътя на малкото момче от Унгария, където майка му изпраща да работи земеделие, през световния ринг, на който жъне успех след успех, за да се сдобие със славата на най-силният човек, до завръщането му в родното село, което носи в сърцето си и в което остава завинаги.
Дан Колов умира на 27 март 1940 г. от туберкулоза. Погребан е в двора на църквата в с. Сенник, както сам е поискал приживе.
Ние, българите, имаме морален дълг като наследници на Дан Колов да съхраним, да предадем на тези след нас знанието за неговите постижения, неговото разбиране за съществуване, неговите принципи и философия. Това се опитвам да обяснявам винаги и на всеки, че е много по-важно хората да бъдат докоснати в сърцата. Да знаят с какво е допринесъл за България великия Дан Колов и да запечатат знанието вътре в душите си. Ако това постигнем, а аз към това се стремя, то ще надживее всяка една къща, всеки един мономент, е веруюто на Тихомир Благовестов, което младият мъж сподели пред „За истината“, когато се роди мечтата му за восъчна фигура на бореца.
За своята отдаденост на къща-музей Дан Колов и всичко, което прави за паметта на големия спортист, през 2024 г. с единодушното съгласие на общинския съвет Тихомир Благовестов бе удостоен с почетен знак „Севлиево“.
Текстът се препубликува от "За истината".