Когато през 1870 година се видял края на борбата за църковна независимост и султански указ признал легитимността на Българската екзархия, първенците измежду българите, повечето от които били и църковни настоятели, започнали да събират средства за съграждането на храмове. Така в Севлиево се въздигнала църквата „Света Троица“, една от най-представителните сгради в града до Освобождението. Градежът бил поверен на прочутия български майстор от Трявна Уста Генчо Кънев, а първият иконостас на храма бил изписан от иконописците Станислав Доспевски и Цаню Захариев.
Другият севлиевски храм, който се въздига почти в центъра на града, няма точна датировка, но историците смятат, че той съществува от 17 век, като в годините на два пъти е обновяван.
С тези две църкви севлиевци имат своето място за усамотение и молитва. В годините на тоталитаризма, когато на влизането в храма не се гледаше с добро око от другарите, нямаше нужда от повече храмове.
Демократичните промени от края на миналия век сякаш отприщиха желанието на хората да се черкуват, най-вече на големи празници. Така пред църквите се извиха опашки, по-големи дори от опашките за банани преди Нова година от времето на комунизма. Тогава в Севлиево се яви необходимостта от нова църква. Идеята за нея узря през 2008-ма, една от последните години, когато буквално пари имаше за всичко, а бизнесът жънеше своите успехи, неподозиращ за идващата криза в световен мащаб.
Криза или не, в Севлиево хората с пари, обединени в сдружение „Севлиево 21 век“ си имаха вече традиции да даряват. Така на Петковден през 2009 година те се събраха за първа копка на нов православен храм в един от най-младите комплекси на града, ж.к. „Митко Палаузов“. Решено бе храмът да носи името на Света Петка Българска, покровителка на Севлиево и севлиевци.
В годината на първата копка бе излят само бетона за основите. Стагнацията в икономиката беляза и този градеж, който бе спрян. Митрополията в Търново също нямаше пари за нови храмове, въпреки че на няколко пъти отпуска средства за отделни строителни работи. Строежът на църквата на практика бе възобновен през 2014 година. Тогава се започна основното изграждане на храма, изцяло с пари от дарения. Списъкът на дарителите е доста дълъг и да ги изброяваме тук, означава, че рискуваме да пропуснем някого, а не е редно, защото за храм всеки дарява според възможностите си. И не е важно кой колко е дарил, а това, че е заделил от имането си за новата църква. От дарения е дори вратата на църквата, цокола, стълбите към двата входа, външната изолация, мазилката, даже каменната облицовка е с камъни от старата къща на дядото на една от дарителките.
Така лека-полека се стига до изписването на храма. И за него няма пари. А Петковден наближава и на всички, дарители и църковни служители, се иска тази година новата севлиевска църква да бъде осветена. Желанието надделява и един от божиите служители, отец Стилиан, игумен на Батошевския мъжки манастир, се свързва с художника Николай Панайотов, завършил стенопис в Националната художествена академия и по-късно преподавател в академията по същата специалност. Искането на Стилиан е Панайотов да направи външния стенопис на храма тази година, а догодина и вътрешните стенописи.
„Приех при условие, че първо ще изготвя проект, който да бъде одобрен и едва след неговото одобрение ще пристъпя към изпълнението му. След обстойно изследване на житията и съществуващите образци на образното третиране на Света Петка Търновска, направих проекта, предадох го и по-късно получих уверенията от отец Стилиан, че имам одобрението от Митрополит Григорий и мога да започна работа“, спомня си художникът. И продължава: „Аз съм художник, завършил стенопис в Националната Художествена Академия и веднага след приключване на обучението ми ме извикаха да преподавам в продължение на седем години в същата специалност. Това е периодът преди да се установя в Париж, където живея от 1990 г. Стил, композиция, канони, синтез с архитектурата, технологии на стенните изкуства са моята материя, не само на преподаване, но и демонстрирани в множество стенописи, мозайки, фрески, гоблен и сграфито у нас и навън през годините. Имам разнообразен опит и в конкретния случай с църквата „Света Петка Търновска” подходих внимателно към всички етапи от проектиране, през одобряване и накрая с изпълнението на проекта. Договор не беше необходим, тъй като поръчващите нямаха средства и се стигна до ,,дарение” от моя страна. Още повече, че стенописът трябваше да бъде изпълнен в кратки срокове, тъй като имаше дата за освещаване. Така в крайна сметка всичко, проект, труд, бои и скъпи УВ-протект фирниси бяха за моя сметка“, споделя Панайотов днес, след като стенописът му вече го няма. Но и дотам ще стигнем.
Ето още малко от разказа му: „Бях воден от крилата на вдъхновението, удоволствието от рисуването навън в едър мащаб и удовлетворението да видя ново мое произведение в градска среда, в синтез с тази нова изчистена сграда на църква, заобиколена от високи жилищни блокове, големи и различни подходи и гледни точки, на кръстовище с динамиката на съвремието наоколо. Беше и интересно, че ще се съчетае с периоди на други мои творби в града. Наистина бях благодарен на съдбата, че най-после имам шанс да рисувам църква в България и че мога да направя нещо специално за град Севлиево, чийто почетен гражданин съм. Моя колежка в едно изявление написа ...,,спомням си, как ти грееха очите, като го правеше.....”
Огънчетата в очите на Пайнайотов обаче за кратко са заменени от други – на разочарованието, болката и обидата, които му се наложи да преживее, при това отдалеч.
За да спазим реда на събитията, вмъкваме датата 14 окт 
омври 2016 г. Това е Денят на Севлиево, а Православната църква почита Света Петка Търновска, покровителка на Севлиево и неговите граждани. Денят е и храмов празник за незавършената църква, която на Петковден получава своето освещаване от Великотърновския митрополит Григорий. А по време на службата владиката споменава художника Николай Панайотов, наричайки го „наш богоизбраний зограф“. Какво по-голямо признание за труда и благодетелта на художника. Не му било писано обаче на Панайотов да живее дълго с признанието на Църквата. На 26 ноември художникът и семейството му, които прекарват част от лятото в къщата си в село Стоките, се връщат в Париж. На 27 ноември в Интернет тръгва подписка срещу стенописа на Панайотов. Недоволството събира 114 подписа. И една публикация в сайта за православие www.pravoslavie.bg. Накратко, статията нарича стенописа неканоничен, който не провокира вярващите към молитва. Неин автор е гл. ас. Тодор Енчев от Богословския факултет на Великотърновския университет. Той стои и зад подписката в Интернет.
И понеже съдбата понякога се заиграва с нас, така и в този случай. Панайотов, който не познава Тодор Енчев, потърсил информация за него в Интернет. На една от снимките, които открил, съпругата му Лариса изненадана казала, че познава богослова – движили в едни среди като студенти. „Настина бях силно изненадан. Значи той, ако е искал, е могъл да ни потърси, да разговаряме, да коментираме ситуацията. Вероятно, ако имаше диалог, нямаше да се стигне дотук“, разсъждава днес художникът. Малко след като статията се появява, темата става актуална за някои от медиите у нас. Истинският бум на публикации обаче е на 10 декември и следващите дни.
10 декември е денят, когато стенописът на Николай Панайотов е замазан с фасаген. За замазването художникът разбира от Фейсбук, където живееща в блока срещу църквата жена публикува снимка в профила си. На следващия ден в Севлиево са екипи на телевизии и кореспонденти на някои от централните вестници.
Панайотов през това време е в Париж. Следи случващото се отдалеч. И по всяка вероятност преживява убийството на своя стенопис, но запазва достойнство. Болката му прозира само в едно изречение, написано в полунощ на 11 декември: „Добро утро, фашизъм!“. Това е и оценката на художника за посегателството върху неговото творчество.
Не се сдържал обаче и започнал да звъни на отец Стилиан, с когото всъщност има договорка да изрисува църквата. Отговор нямало. Без отговор останали и обажданията до митрополит Григорий. Пълно мълчание за богоизбрания зограф, дарил материалите за стенописа, труда си и таланта.
Дотук бяха фактите. Те обаче извикват въпроси, на които трябва да бъде даден отговор. Защото унищожаването на една творба е убийство на изкуството. Не било по канона. Аз не разбирам от канон. Вадя си хляба с журналистика, откакто съм започнала да работя. Разбирам повече от противоречия и съм се научила, че пълното отрицание никога не е по-силно от разбирането. В случая със стенописа на Панайотов обаче нямаме пълно отрицание, а по-скоро страх. Затова аз, а и десетки хора, заинтересовани от случилото се, очакваме отговор от онези, които замазаха стенописа. Искаме да разберем от какво се изплашиха и и кой ги подплаши толкова, че хванаха валяците и заличиха осветеният вече стенопис на църква „Света Петка“?
Между другото теолозите твърдят, че осветен от Владиката храм, дава завинаги божието освещаване. И който го поправи или унищожи, извършва действие срещу Бога. А ако заповедта за заличаване на вече осветен храм идва от Църквата, то значи тя извършва акт срещу собствени си Бог.
Ние не знаем доколко Църквата, в частност Великотърновска митрополия има притеснения за случилото се, но подозираме, че темата не им е приятна, щом отказват контакт с журналистите. И тъй като Църквата мълчи, потърсихме за коментар хора, които имат достатъчно авторитет и познания, за да коментират станалото:
Ирина Колбасова, изкуствовед, директор на галерия „Видима“:
„Унищожението на стенописа на Николай Панайотов е изключително грозен, отвратителен, престъпен акт, който съдържа в себе си няколко много тревожни индикации, характеризиращи града ни и съвременното общество като цяло.
Преди всичко, той показва, че действието е извършено от нетолерантни хора, чието поведение по никакъв начин не се вписва в общество с демократични норми. Същевременно то ни сигнализира, че в днешно време правилата в живота ни започват да диктуват хора, чието образование, култура и възпитание са много ограничени. В частност, хора с ниска култура, незапознати с тенденциите в съвременното изкуство и архитектура, неценящи и неуважаващи таланта и творчеството на Николай Панайотов.
Със заличаването на стенописа на фасадната стена на църквата „Света Петка”, Севлиево загуби възможността да има, наред с мозайките в Дома на културата „Мара Белчева”, още едно уникално и неповторимо място, с което да се гордее и да се представя пред гостите на града. Убедена съм, че Николай, с неговата фантазия, ерудиция, отговорност, с неговото знание и уважение към традициите в изкуството, а също така богат личен творчески опит и познаване на модерни европейски тенденции, щеше да създаде изключително интересен и своеобразен паметник на съвременна българска църковна живопис, която заедно с други изкуства преживява днес своето развитие и промени“.
Богомил Петков – един от основните дарители за храма, който на 50-ия си юбилей помоли гостите вместо цветя и подаръци да направят дарения за завършването на църквата:
„Не разбирам и не приемам случилото се. Аз съм съпричастен с тази църква от първата копка през 2009 година. Не искам да парадирам с даренията, които през годините сме правили, имали сме пари, дали сме. Но да замажеш нещо направено и осветено...не разбирам случилото се. По никакъв начин не мога да го приема. Нито приемам това, че всичко стана някак тайно“.
Мирослав Марков – общественик, дарител за храма, член на „Севлиево 21 век“, които през 2015 г. събират 15 000 лв. на благотворителна вечер за външна мазилка и боядисване на църквата:
„Не исках да реагирам първосигнално. Трябваше да обмисля случилото се. Знам цялата предистория и до последно не допусках, че това наистина е възможно – все пак живеем в 21 век – явно не всички. В края на лятото с голямо удовлетворение разбрах, че представители на Българската православна църква са предложили на художника Николай Панайотов изписването на православния храм „Св. Петка“ в гр. Севлиево. Знам каква е кариерата на този творец, бил съм на негови изложби в България и в чужбина, запознат съм отблизо с изявите и кариерата му. Искрено казано бях приятно изненадан от тази искра на съвременно мислене от нашите църковни дейци. Още тогава споделих с Николай някои мои впечатления и притеснения, за което тогава съжалих – но явно не е имало нужда. Последващите събития само затвърдиха мнението ми. Като всеки севлиевец не ми е безразлично, как върви градежа на църквата, носеща името на закрилницата на нашия град – бил съм на първата копка, участвал съм както много свои съграждани в повечето акции за направата й като севлиевец, член на „Бизнесдружение Севлиево 21 век“ и „Ротари клуб Севлиево“. Поканата към твореца Николай Панайотов беше символ на едно ново мислене и един нов поглед в нашата църква. Смелостта, да правиш нещо различно е типична за много малко хора – те винаги са осъдени да бъдат неоценени и неразбрани от съвременниците си, но точно затова имената им остават в историята. Микеланджело, Леонардо да Винчи и голяма част от представителите на Западноевропейския ренесанс са били заклеймявани от едни и подкрепяни от други свои съвременници, творбите им са били горени, замазвани и унищожавани, но забележете – става въпрос за 14-15-16 век. Въпроса ми към физическите извършители и фактическите поръчители на заличения стенопис в случая е: Вие в кой век живеете?
Аз не се наемам да давам оценка на творбите на един художник, не смятам, че съм подготвен за това – нито като художествено образование, нито като познаване на канона – за мен в едно творение е водещо въздействието. Признавам, в случая с цялото си уважение към личността, делата и паметта на Света Параскева, никога не съм виждал нейна снимка, а и разбираемо е да няма такава – просто е живяла доста отдавна. В случая кой може да говори за автентичност – или може би автентичност е перфектното прекопиране и прерисуване?
Но да не се отклоняваме от основната тема, а именно безпринципността и задкулисните действия – каниш някого да твори, одобряваш проектите му, приемаш работата му, тържествено я освещаваш и накрая криминално я заличаваш. При това за нищо не си плащал - нито за проектите, които си одобрил, нито за изпълнението. Всеки човек може да сгреши - в първоначалната си преценка, в това да не получиш очаквания резултат от своите намерения, в това да получиш укор от трети лица за сътвореното или поръчаното от теб, но има цивилизовани начини за решаване на подобни казуси – всички сме хора, и художниците, и свещениците, и миряните. Не върви точно на това място да се постъпва по този начин. Жалко ще бъде, ако се окаже, че мотивите за деянието не са художествени или канонични, а чисто търговски, свързани със свършването и заплащането на една работа – времето ще покаже.
Винаги съм бил против рушенето на каквото и да е. Ако искаш да създадеш нещо – направи го, нека хората го сравнят с делата на предшествениците ти и дадат оценка. Ако имаш смелост - дай им тази възможност.
А за Николай Панайотов, какво? Той неслучайно отдавна твори в Париж. Весела Коледа, Николай – на теб и семейството ! Весела Коледа и Щастлива Нова 2017 година на всички позитивни и съзидателни хора !
Животът продължава, или както беше на френски!“
Две седмици след заличаването на стенописа върху новият храм „Света Петка“ никой не е направил постъпки за разкриване инициаторите и авторите на вандалското замазване. Това ме подтикна да подам сигнал в прокуратурата и очаквам от там да кажат има ли в случая престъпление и ако да, кой стои зад него.
А дотогава, Весела Коледа!
б.ред. Заглавието на текста е заимствано от "Еклесиаст"
автор: Емилия Димитрова