От тази неделя в храм "Света Троица" в Севлиево се възобновяват службите. След повече от две седмици прекъсване заради карантина на служещите и работещи в храма. Това каза за "Севлиево онлайн" отец Цонко, който трябваше за замества отец Стефан, който спря временно да служи заради тежък Ковид, обяснява Цонко. Заместването обаче не се случило, сигнализираха миряни, които попитаха "Севлиево онлайн" защо и докога храмът ще е затворен. Отец Цонко също се разболял и всички, които имали контакт с двамата свещеници, били поставени под карантина. Решението било само едно - да се заключи храма докато болестта отмине. Затова била оставена бележка на вратата, за да знаят вярващите.
Всичко това пред "Севлиево онлайн" обяснява отец Цонко. С Ковид-19 свещеникът обяснява и една "неприятна история", както сам я нарича и за която беше попитан, след като за нея в "Севлиево онлайн" разказа Тихомира Ковачева, която на 18 февруари т.г. трябвало да почете с помен 40 дни от смъртта на майка си.
"В мъката си човек някак си се събира и организира помена с всичките необходими за това действия. Основното, с което аз започнах, е свещеника. Тъй като отец Стефан се разболя по това време, се обадих на свещеник Цонко. Уговорихме се, че ако той не успее ще изпрати друг. Сутринта на 18.02.22 реших да потвърдя за свое собствено успокоение, че все пак имаме свещеник. В хода на разговора установявам, че той си бил записал за друг ден, ама щял да изпрати някой, когото да чакаме на входа на старите гробища. Само че 45 минути след уговорения час никой не се появява, близките ни, поканени на помена, търпеливо чакат в един от най-ветровитите дни тази година, а аз звъня около трийсет пъти на телефонния номер на свещеник Цонко, но отсреща никой не отговаря", разказва Тихомира Ковачева.
"Не бях в състояние да служа. Разболях се от Ковид-19 и по това време бях под карантина", обяснява отец Цонко, който "Севлиево онлайн" потърси за коментар на ситуацията и изясняване на обтоятелствата около случилото се. "Беше ми зле, освен това бях под карантина. Как да отида да служа на помен, когато съм под карантина?", пита свещеникът и обяснява, че изпратил свой колега. "Разминали са се най-вероятно, колегата каза, че чакал пред входа на гробищния пар, дори бил със съпругата си. Никой не го посрещнал и той си тръгнал", добавя в обясненията свещеникът. Заради това "разминаване" колегата му дори се разсърдил и го попитал "ти къде ме прати, там няма никой". Кой е колегата, изпратен да го заместни, отец Цонко не каза, въпреки, че изрично бе помолен да го назове.
Без отговор остана и въпроса защо не е отговарял на телефона си, нито защо не е информирал близките, пред които е поел ангажимент да отслужи помен, за промяната в обстоятелствата, т.е., че е карантиниран и няма как да изпълни ангажимента си. Междувременно дъщерята на покойната жена каза, че ще информира за сучилото се Светия синод и Великотърновската митрополия, които трябва да се произнесат дали е нарушен Устава на Българската православна църква.
По данни на "Севлиево онлайн" в Севлиевска епархия има пет действащи свещеници, които обслужват цялата община. Според отец Цонко това е напълно недостатъчно и става още по-трудно, когато някой от тях се разболее.
Тази история е частен случай, но тя отваря въпроси, които обществото обикновено премълчава - от страх да не се забърка с нещо тайнствено и свещено, каквото е вярата ли, или от вътрешно смирение към работата на свещениците. Дали има неглижиране на свещеническите задължения, ще се произнесат църковните институции, ако изобщо се произнесат. А би било добре да се чуе какво мисли Църквата, защото, както казва протойерей Василий Яков, според който добрият свещеник е "светлина на света": "Примерният свещеник трябва да се издигне духовно твърде много, та да може да каже, подобно на св. апостол Павел: „Моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа” (1 Коринтяни 4:16). А за да постигне тази морална висота, той следва да изпълни поръченията на същия апостол: „Бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота”(1 Тимотей 4:12). И ако ние, миряните, не можем да търсим отговорност от свещениците, когато не смятаме, че спазват моралните закони на служенето, то Църквата може да установи дали в случая има неглижиране на задължения.
"Ще каже някой, много думи за нищо. За мен бе много болка, болка в мъката...", казва Тихомира Ковачева.