През изминалата седмица, която е и първа за предизборната кампания за български и европейски парламент, бившият министър на здравеопазването, в последствие депутат от ГЕРБ Костадин Ангелов публикува поредица от постове във фейсбук срещу здравният репортер на “Капитал” Десислава Николова. Постовете до един илюстрират несъгласието на Ангелов с текстовете на журналистката, заради което той намеква, че ще заведе дело срещу медията и нея.
Във връзка с това от Асоциацията на европейските журналисти разпространиха позиция под заглавие "За политиците е по-добре да защитават свободата на словото, вместо да воюват с нея".
В нея от асоциацията отчитат, че в постовете на бившият министър липсват "конкретни документални опровержения на журналистическите материали, но ги определя като “фалшиви новини” и се заканва да заведе съдебно дело срещу журналистката". По един от казусите г-н Ангелов посочва за доказателство в подкрепа на думите си прессъобщение на Министерството на здравеопазването, в чието съдържание обаче доказателства липсват, отчитат от журналистическата асоциация, "затова го призоваваме в името на обществения интерес да публикува всички документи, които биха помогнали да се изяснят всички факти и обстоятелства, изнесени в споменатите от него публикации", пишат оттам.
"Въпреки че всеки има право да търси правата си и да защитава доброто си име, когато смята, че то е засегнато, съдебните процеси срещу журналисти следва да бъдат крайна мярка, към която би могло да се прибегне единствено след изчерпване на останалите възможности. Ето защо АЕЖ се свърза с г-н Ангелов, за да му припомни, че би могъл да поиска право на отговор от медията, а също така и да сезира Комисията за журналистическа етика, ако смята, че правата му са нарушени от медийни публикации. От думите му не стана ясно дали той и юридическият му екип са изчерпали тези възможности да оборят изложената информация, преди да решат да прибегнат до съд, и то в период на предизборна кампания", се казва в позицията.
И още: "Въпреки че г-н Ангелов твърди, че делото, което смята да заведе, няма да е “дело шамар”, посочваме, че не ищецът определя кога това е така и кога са налице характеристиките на SLAPP (стратегически дела срещу публичното участие).
В повечето случаи един политик разполага със значително повече ресурси и това прави участието в процеса на двете страни неравнопоставено. Делото би могло да има смразяващ ефект не само върху конкретния журналист и медия, а и върху цялата гилдия, която в момента действа в условия на значителни ограничения във връзка с кампанията за национален и евровот".
От АЕЖ припомнят, че според утвърдената практика на Европейския съд по правата на човека, личната сфера и репутацията на политиците се ползват с по-ниска степен на закрила от тази на обикновените граждани, особено що се отнася до журналистическа критика (Лингенс срещу Австрия, 1986).
Не на последно място, акцентират от там, “делата шамари” срещу журналисти в България се определят като сериозен проблем от редица международни организации и се поменават в последния доклад на “Репортери без граници”. За ограничаване на тези дела наскоро бе приета европейска директива, както и препоръка на Съвета на Европа. Всеки политик, дръзнал да води такова дело, компрометира не само собственото си име, но вреди и на своята политическа сила".
“Не бива да се забравя, че по време на избори правото на гражданите на информация е изключително важно, за да могат те да осъществяват информиран избор, по думите на Конституционния съд”, коментира адвокат Александър Кашъмов, директор на “Програма достъп до информация”.
”След крехкия напредък на страната в рейтинга на “Репортери без граници” трябва да вървим напред, а политиците да се отчитат пред медиите и обществото и да помнят, че съзнателно и целенасочено са се изложили на близко наблюдение от гражданите и медиите”, допълва той.