За три години данъчната оценка на всички недвижими имоти ще нарасне над два пъти, става ясно ,след като днес правителството одобри изменения в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), които предвиждат актуализиране на данъчните оценки в три поредни години.
През 2027 г. актуализацията ще бъде с 30 на сто, а през 2028 и 2029 г. - с по 35 процента. Ще бъдат обхванати сградите, земите, подобренията и земеделските земи.
Още една промяна беше одобрена днес - отмяна на патентния данък за юридически лица, собственици на заведения за хранене и развлечения. Отмяната е пряко изискване на Брюксел, се казва в правителствено прессъобщение, и се уточнява, че Европейската комисия определя това като неразрешена държавна помощ, която изкривява конкуренцията.
Досега собствениците на заведения плащаха фиксиран патентен данък, който се определя от Общинския съвет, вместо 10 % корпоративен данък върху печалбата. Отмяната връща тези фирми към общия данъчен режим.
Какво означава вдигането на данъчните оценки поетапно в следващите три години?
На пръв поглед цифрите по години действително показват поетапно увеличение - първо с 30%, след това две последователни години с по с 35%. Тъй като обаче увеличението се натрупва всяка година върху вече увеличената основа, каскадният ефект е драстичен. Това означава, че след три години данъкът върху имотите ще е вдигнат с 139%.
В цифри това изглежда така - през 2026 г. данъчната основа на жилище е 100 лв. През 2027 г. за същото жилище е 130 лв., но през 2028 г. вече е с 35% повече сплямо 2027 г., т.е. 175.50 лв. През 2029 г. същото жилище вече е с данъчна оценка 236.90 лв.
Ако такса смет остане промил върху данъчната оценка
В повечето български общини такса смет за жилищни имоти все още се определя като промил върху данъчната оценка на имота и засега не е ясно докога ще действа тази формула.
Това автоматически води след себе си ръст на такса смет, дори ако Общинският съвет в дадена община не промени нищо в местната наредба и запази досегашния си промил. Така сметката плащат изцяло гражданите, а общинските бюджети автоматично ще получат двоен ресурс за битовите отпадъци, без местните политици да поемат пряка политическа отговорност. За да не скочи такса смет за хората двойно, Общинският съвет на съответната община би трябвало изрично да гласува намаляване на промила, за да компенсира ръста на такса битови отпадъци, но вероятността това да се случи на практика е нищожна.
България с години отлага въвеждането на новата методика за такса смет, при която се плаща според количеството изхвърлен отпадък (на човек, на обем или на тегло), а не според данъчната оценка на имота.
Ако държавата спре да прави компромиси с общините и те най-накрая въведат принципа „замърсителят плаща“, данъчната оценка ще спре да влияе върху такса смет. Ако обаче реформата продължи да се бави и отлага, поскъпването на данъчните оценки автоматично ще изтегли и такса смет нагоре с над 130%.
