Емоционален разказ за гостуването си в Севлиево по-рано тази седмица публикува в профила си във фейсбук Захари Карабашлиев. В него авторът на българска проза споделя вълнения от емоциите и срещите си на различни места в града, с хората, които са го докоснали.
"Започвам с училище “Васил Левски”, което освен блестящата си сграда ме посрещна и с една кратка ученическа драматизация с образи от романа “Рана” — диалозите между ранения войник и детето. Малката Марая и Венци подготвени от Даниела Йорданова, тяхната чудесна преподавателка по литература бяха затрогващи. След това имаше непринудена среща с ученици и учители — разказвахме истории, обменяхме мисли…, започва разказа си Захари Карабашлиев.
Споделя за запознанството си с директора на училището Тома Томев и разговорите с учители. Съвсем очаквано писателят е останал най-впечатлен от училищната библиотека, в която се е срещнал с Борислав Маринов. "Докато бяхме там в междучасието влизаха и излизаха деца, поздравяват, вземат и връщат книги. Има и една архивна част на библиотеката и точно там се случи нещо поразително, което, ако имам време ще разкажа", пише карабашлиев, с което оставя незавършена историята.
Ето какво още споделя с почитателите и приятелите си авторът на "Рана" - романа, заради когото Захари Карабашлиев дойде в Севлиево:
"Срещата в града вечерта мина страхотно. Препълнихме галерия “Видима”. От Историческия музей бяха предвидили експонати от времето на ПСВ — за мен най-интересни бяха ножът за рязане на писма, гилзата-сувенир и чифта ботуши, които моят герой Сава би могъл да използва. Браво на Ивета Миленова(директор на музея) и на управителя на галерията(Сава Христов), а от градската библиотека бяха донесли и подредили книги, тематично свързани с романа. Имаше дори кратко изпълнение на детски ансамбъл с китари, песни... После Даниела Йорданова модерира разговора с публиката, беше вълнуваща вечер.
А всичко това вероятно нямаше да се случи, ако не беше инициирано, координирано и изпълнено от семейство Маркови(Мирослав и Лили и техните деца) — трудолюбиви собственици на книжарницата в града, на печатница, милеещи за културния облик на Севлиево, добротворци и филантропи. Радост е да срещаш хора като тях — осъзнато избрали да останат там, където са родени, помагащи за духовното въздигане на средата, полезни за общността, пазещи паметта".
Постът завършва с обещанието: "Севлиево, ще се върна пак".
