В региона на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Велико Търново, в която попада и община Севлиево, са разположени няколко известни манастира, предпочитани туристически обекти, съхранили националната историческа памет от миналото до наши дни. Това са Дряновски манастир, Соколски манастир, Батошевски манастир, Преображенски манастир, Капиновски манастир и Петропавловски манастир.
Интересен, но малко известен факт е обаче, че горите около манастирите са защитени местности, а характерни форми на релефа са обявени за природни забележителности. Законът за защитените територии опазва това природно богатство, а РИОСВ - Велико Търново следи за спазване на режимите в тези обекти.
През 1973 г. Министерството на горите и опазване на природната среда обявява териториите около Дряновския манастир, Соколския манастир и Батошевския манастир за исторически места, свързани с националноосвободителните борби. През 2002 г. Министерство на околната среда и водите прекатегоризира тези места в защитени местности с цел опазване на характерни букови гори за района на манастирите. Днес общата им защитена площ е малко повече от 419 ха.
Защитена местност "Преображенски манастир" е обявена за природна забележителност през 1974 г. с цел запазване на естествено находище на дървовидна леска. Прекатегоризирана е в защитена местност през 2002 г. Обхваща част от горите около едноименния манастир (17,1 ха), на 5-6 км северно от Велико Търново. Намира се в живописния пролом на река Янтра. Поради специфичния климат на пролома растителността е изключително богата. Под защита се намира естествено находище на дървовидна турска леска. Разпространени са още различни видове липи, дъб, габър, шестил, клен, бряст, мъждрян, орех и др. Голямо разнообразие показват птиците - срещат се защитени видове като черен щъркел, бухал, мишелови, соколи, бързолети и др. В пещерите и скалните цепнатини са разпространени различни видове прилепи.
Защитена местност “Дервента” също е в близост до Преображенския манастир. Първоначално обявена за историческо място (1971 г.), по-късно (2002 г.) придобива статут на защитена местност, която на площ от 15,3 ха опазва характерна смесена широколистна гора.
В близост до гр. Лясковец се намира манастира "Св. св. Петър и Павел", известен още като Петропавловски манастир. Край него на повече от 100 ха е разположена Защитена местност “Лесопарка“, в която се опазват характерни смесени широколистни гори, включващи в себе си голям брой вековни и забележителни дървета от видовете космат дъб, полски бряст, турска леска, клен и махалебка.
Две природни забележителности са разположени до манастирите. Природна забележителност “Капиновски водопад” до Капиновския манастир в землището на с. Велчево, община Велико Търново, представлява водопад на река Веселина с височина на пада 4,5 м, под който е образуван вир. Разположен е на 200 м надморска височина с площ 0,2 ха около него. В района на Дряновския манастир - в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска, се намира пещерата "Бачо Киро". Още през 1962 г. пещерата е обявена за Природна забележителност “Бачо Киро”. Обектът представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения около 3600 м. За посетители е оформена благоустроена част от 700 м.
Според Закона за защитените територии за защитена местност се обявяват територии с характерни или забележителни ландшафти и местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества, а за природна забележителност - характерни или забележителни обекти на неживата и живата природа. В тези територии се забраняват някои дейности в зависимост от конкретния обект.
Подробна информация за защитените територии е налична в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България, публикуван на сайта на Изпълнителната агенция по околна среда.
Информация, изготвена от РИОСВ Велико Търново