• Тунелът под Шипка е изключен от проекта за бъдещата връзка между Русе, Велико Търново и ГКПП „Маказа“. Агенция „Пътна инфраструктура“ планира направлението през Прохода на Републиката; • Проектът предвижда една основна тръба с две ленти за движение – по една във всяка посока и допълнителна трета лента за товарни автомобили в участъците, където това е възможно;
• Към момента проектът не може да кандидатства за европейско финансиране заради неизпълнени екологични условия. Средствата за проекта засега се осигуряват от държавния бюджет.
Във Фейсбук публикация от 12 юли се твърди, че към момента за тунела под Шипка няма свободен европейски ресурс и Агенция „Пътна инфраструктура“ не може да кандидатства за финансиране по Програма „Транспортна свързаност“ 2021–2027 г. заради екологични условия, свързани с природен парк „Българка“. Твърди се още, че тунелът е проектиран с една лента, което го изключва от проекта на магистрала Русе – Велико Търново, заради несъответстващия габарит. Постът привлича вниманието на много потребители, има стотици харесвания и споделяния.
Как се промени маршрутът към Маказа?
На 3 февруари 2026 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ обявява обществена поръчка за оценка на въздействието върху пътната безопасност на обекти от републиканската пътна мрежа по две обособени позиции.
Едната позиция е „Високоскоростно трасе по направлението Велико Търново – ГКПП „Маказа“. В документацията към поръчката АПИ посочва, че Трансевропейският транспортен коридор № 9 на българска територия преминава по направлението Русе – Велико Търново – Стара Загора – Димитровград – Свиленград – ГКПП „Ново село“, а дублиращото направление е Хасково – Кърджали – Подкова – ГКПП „Маказа“.
Заради съвпадането на тези направления с европейския коридор, АПИ посочва необходимостта от изграждане на високоскоростна връзка между Велико Търново и „Маказа“.
В заданието е посочено конкретно направление: Велико Търново – Проход на Републиката – автомагистрала „Тракия“ – автомагистрала „Марица“ – ГКПП „Маказа“.
В това задание тунелът под Шипка не е част от трасето. Това се вижда от актуалната документация на пътната агенция, изготвена през 2026 г.
Това обаче не означава, че магистралата до „Маказа“ е окончателно определена, а че към момента АПИ планира високоскоростното направление от Русе към граничния пункт да минава през Прохода на Републиката, а не през прохода Шипка, както бе заложено в договора за проектиране и строителство, подписан между АПИ и дружеството по задълженията и договорите „Консорциум „ПСВТ“ през юни 2022 г.
Съгласно този договор основните транспортни направления, които трябваше да обслужва непостроения тунел под вр. Шипка са: Русе – Велико Търново – Шипка – Стара Загора – Свиленград (Маказа) и Оряхово – Севлиево – Шипка – Стара Загора – Свиленград (Маказа).
Какъв е бил първоначалният проект?
Договорът за проектиране и строителство на обекта „Обход на гр. Габрово от км 20+124,50 до км 30+673,48, включително тунел под връх Шипка“ е подписан през юни 2022 г.
Проектът предвижда участък с обща дължина 10,553 км, пет тунела, шест моста и един подлез. Самият тунел под Шипка е с проектна дължина около 3,22 км.
Първоначално съоръжението е замислено като важна връзка между Северна и Южна България. Сред направленията, които трябва да обслужва, са посочени Русе – Велико Търново – Шипка – Стара Загора – Свиленград (Маказа) и Оряхово – Севлиево – Шипка – Стара Загора – Свиленград (Маказа).
Това обяснява защо днес изглежда, че има разминаване между стария проект и актуалното планиране на направлението към Маказа.
Тунелът под Шипка не е премахнат като самостоятелен проект, но той не е част от описаното в актуалната документация на АПИ направление Велико Търново – Маказа.
Проектът е пред екологичен проблем
Според плана за обход на Габрово, пътят с тунела под „Шипка“ преминава през защитени зони от Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000“. Това поражда специфични изисквания съгласно Закона за биологичното разнообразие , за да не бъдат застрашени местообитанията на растителни и животински видове, включително вълк, кафява мечка и рис.
Една от най-съществените пречки пред проекта за тунела под Шипка е свързана с режима на природен парк „Българка“, през който също преминава пътят.
През декември 2021 г. Министерският съвет приема План за управление на парка.
В началото на 2022 г. кметът на Габрово Таня Христова и Сдружение „Национална асоциация „Българско черноморие“ обжалват плана на парка пред Администартивен съд София-град с аргумента, че са допуснати съществени нарушения при издаването на административния акт.
След като през 2024 г. Върховният административен съд окончателно отменя решението на Министерския съвет, с което е приет документът, на практика няма действащ план за управление на парк „Българка“.
Междувременно през юни 2022 г. е подписан договорът за изпълнение на проекта „Обход на Габрово и тунела под Шипка“. Избраният изпълнител на проекта е Дружеството по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД) „Консорциум „ПСВТ“. В дружеството влизат „Пътни строежи – Велико Търново“ АД, „Хидрострой“ АД и „Пътинжеренигстрой-Т“ ЕАД.
През следващата година се подписва допълнително споразумение, което удължава срока на изпълнение заради неточности в Кадастралната карта и Подробния парцелен план.
На 20 ноември 2025 година проектът навлиза в първата си физическа фаза – разрешава се строежът на тунела, обявява тогавашният регионален министър Иван Иванов, като строителството обхваща първите 2,6 км откъм Габрово.
Защо строителството не започва?
Преминаването на тунела през природния парк, който няма действащ план за управление, става причина за липсата на европейско финансиране за проекта, става ясно през лятото на тази година. Потвърждават го и от АПИ в писмен отговор до Factcheck.bg и „Севлиево онлайн“.
„Проектът „Обход на гр. Габрово от км 20+124,50 до км 30+673,48, включително тунел под връх Шипка“ е от голяма важност за осигуряване на връзката между Северна и Южна България в централната част на страната, преминавайки през Стара планина. Реализирането му ще окаже съществено значение за подобряване на свързаността и развитието на трансграничните пътни връзки и икономическите центрове“, пишат от Пътната агенция. Оттам потвърждават, че „проектът е включен в Програма „Транспортна свързаност” 2021 г. – 2027 г., но има един важен детайл – становището на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) по екологичната оценка на Програмата, с което са определени мерки и условия за изпълнение на проекта.
От МОСВ изискват извършване на допълнителни оценки за преминаване на бъдещия тунел през територията на Природен парк „Българка” и през защитените зони от „Натура 2000“ за опазване на птиците и местообитанията.
Накратко – докато не бъде приет план за управление на Природен парк „Българка”, не може да се изпълнят екологичните изисквания на Програма „Транспортна свързаност”, което е пречка за кандидатстване за финансиране за обекта, обясняват в отговора от АПИ и уточняват, че „до момента средствата за дейностите по проекта поетапно се осигуряват от държавния бюджет“.
Отказва ли се държавата от проекта?
Отговорът на Агенция „Пътна инфраструктура“ показва, че държавата не се е отказала от проекта, но реалното строителство на целия обект все още е далеч.
За първия участък – от км 20+124,50 до км 22+700 – има издадено разрешение за строеж от 20 ноември 2025 г., което е влязло в сила на 17 декември същата година. По информация на АПИ предстои изпълнителят да осигури необходимите терени за строителството – за депониране на земни маси, складиране на материали и техника.
За останалата част от трасето обаче има редица нерешени въпроси.
Заради промени в наредбата за техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, влезли в сила през август 2025 г., техническият проект за тунелите в участъка от км 22+700 до км 27+680 в момента се преработва, за да бъде приведен в съответствие с новите изисквания.
Допълнителен проблем е участъкът от км 27+680 до км 30+673,48. Там проектното трасе попада в санитарно-охранителни зони на два водоизточника, които са основни за питейно-битовото водоснабдяване на град Шипка. Затова се разработва ново техническо решение, което трябва да ограничи въздействието на строителството върху разположените в близост каптажи.
Тези промени изискват и допълнителни площи за изграждане и укрепване на порталите на тунелите и за изместване на трасето с цел опазване на санитарно-охранителните зони. Това налага изменение на действащия подробен устройствен план – парцеларен план, както и провеждане на отчуждителни процедури.
Именно тези процедури са сред причините за забавянето. По данни на АПИ прогнозният срок за започване на строителството в участъка от км 22+700 до км 30+673,48 е краят на 2027 г.
Промените в правилата за проектиране на тунели могат да наложат сериозно препроектиране на тунела. Това стана ясно от изказване на министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков по време на парламентарния контрол на 11 септември.
По думите му липсва цялостна концепция за проекта, а строителството на малки участъци не е целесъобразно, тъй като няма да осигури необходимата свързаност, а ще доведе до излишни разходи. “Тунелът под Шипка не е забравен. Природният парк може би е фундаменталният проблем.”, заяви Шишков.
Когато строителството започне, договореният срок за изпълнение е 1280 календарни дни – около три години и половина.
„Инициатива „За истината с факти“ се изпълнява в рамките на проект „ПАКТ“ и е финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС).
Източници:
Бюджет на програма Транспорт и транспортна инфраструктура:
https://2020.eufunds.bg/bg/2/0/OPProfile
Обжалване на Община Габрово:
https://gabrovo.bg/bg/news-article/11006
Решение на ВАС:
https://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=2321354&code=vas&guid=1361682121
Economic.bg: Тунелът под Шипка някакси е останал без европейско финансиране https://www.economic.bg/bg/a/view/tunelyt-pod-shipka-njakak-si-e-ostanal-bez-evropejsko-finansirane
