"...Остана само Караконджулът. Всеки ден той дотътряше галоши, сядаше на стъпалата и започваше да чука с гвоздей по отчупено парче стар воденичен камък.
- Какво правиш? - питаха го.
- Надгробна плоча.
- На кого?
- Моята...
- Ами тая черта защо си я сложил?
- Това е тирето между раждането и смъртта. То е целият ми живот, всичките ми болки, радости, надежди и разочарования. Кога съм се родил, не помня, а кога ще умра няма значение. Единствено чертата на живота ми е важна. Ама и тя е няма. Нищо не значи. Бил ли съм, не съм ли бил, все едно. С мен или без мен - светът с светува!...И въздъхна дълбоко и тежко.
Когато си отиде, спъприха го набързо под салкъмите в края на гробищата като социално слаб. Никой не се сети да му сложи камъчето, което сам си бе изчукал като руиническо първобитно писмо. Така си и остана търкулнато до стълбите на затворения пенсионерски клуб. Една отломка от воденичен камък, на който с разкривени букви на кирилица беше изписано: Съботин Петков Недялков. И отдолу една голяма черта."
Това е краят на книжката "Животът като препинателен знак", която тези дни издаде Милка Балинова от севлиевското село Душево. Наричам я книжката, защото е само от 50 страници. Но пък в нея има толкова истории. Всъщност това е разказ за съдбата на с. Душево след настъпването на така наречените демократични промени у нас. Написан с тънко чувство за хумор, на места преливащ в сатира, на други в плач, с пъстър език, който ту те кара да се смееш, ту те натиска с режещата истина, която облича в думи.
Книгата е издадена с помощта на приятели, чиито малки имена са изписани в началото с благодарност от автора. И единствената й претенция е да съхрани паметта на село Душево, макар и видяна не през погледа на историк или писател, а на някой, чието сърце и съдба са сързани със селото, което в книгата е наречено Въртопътево.
Книгата на Милка Балинова може да се купи от Радка Грозева. При интерес от страна на читателите: тел. 0889 634 361. Екземляри от нея има и в Градската библиотека на Севлиево.
"Севлиево онлайн"
