В четвъртък галерия "Видима" бе домакин на представянето на последната книга на Злати Георгиев "Грозни истини". Пред приятели и почитатели, на чаша вино и с откровения за написаното, като редактор на книгата споделих собственото си усещане за "грозните истини" на Георгиев. Знам, че четящите севлиевци познават как пише той и са се убедили, че историите му са изключително интересни. На първо място, защото написаното е истина. Художествената измислица отсъства от неговите истории, а хората, за които разказва, са живяли сред нас, някои дори може да познаваме, но да не знаем кои са, тъй като авторът съзнателно е сменил имената и местонахождението им. И тук искам да направя уточнението, че героите от "Грозни истини" не са грозни. Те са хора от нас, но по една или друга причина душите им боледуват, телата им страдата, а с това нараняват, често дори без да искат, тези около тях. Най-болезнени обаче са раните, които сами си нанасят. Геоите на Злати Георгиев са изтъкани от силни страсти, повечето са неспособни да прогледнат извън постъпките си и нямат сбособността да осъзнаят къде е границата между доброто и злото, затова са неспособни и на разкаяние и прошка.
Когато четете разказите на Злати Георгиев ще се изпълните и с яд, но и с обич. Ще изпитвате озлобление, но и умиление. Това е битката в неговите разкази - между доброто и злото. Защото човешкото невежество, както и неосъзнатост в поведението могат да бъдат сякаш безгранични. Заедно с човешката глупост. И когато се премине границата, се ражда злото. А ако питате кой побеждава? За разлика от приказките, където измисленото е на сто процента, в действителните истории на Георгиев злото е по-силно и доброто е принудено да отстъпи. Но показвайки ни ги в единство, авторът сякаш отваря очите ни за добрините, с които със сигурност животът е по-смислен.
Емилия Димитрова