илюстрация: Pixabay
Възцарилият се през последните няколко години парламентарен хаос донесе със себе си прекратяване на реформаторските усилия в сферата на образованието, отбелязват от Института за пазарна икономика. Отчитат обаче, че всяко по-нататъшно забавяне означава задържане на належащите проблеми – с грамотността, уменията на учениците, с достъпа до пазара на труда и прехода към работа, които имат негативно отражение върху поколения ученици.
В тази връзка от института предлагат най-важните насоки за положителна промяна на българското образование. Ето кои (препубликуват се без съкращение и редакция):
- Разработване и въвеждане на модел за оценка на качеството на училищното образование, базиран на добавената стойност. Тази реформа обещават върволица от министри на образованието, но се оказва прекалено трудна за всички дотук. Важно е да подчертаем, че „качество“ не се изчерпва с оценките на зрелостните изпити и външни оценявания. Вместо върху тези моментни снимки на усвояването на определен материал, подходът трябва да покрива целия образователен процес и измерването на добавената му стойност.
- Обвързване на (част от) финансирането на училищата с постиженията на учениците им. Пряко свързан с предишната мярка, този подход ще позволи оптималното разпределение на инвестициите, които държавата прави в образование и насочването им към онези училища, които най-успешно изграждат и разширяват знания и умения в учениците си. Този метод на финансиране би поощрил всяко училище, което постига подобряване на резултатите, дори ако това се случва при ниска начална позиция.
- Увеличение и преструктуриране на разходите за образование. Понастоящем България харчи значително по-малко за училищно образование в сравнение с лидерите в ЕС, особено що се отнася до началното образование – етапът, в който се гради базовата грамотност и основни умения. Изпреварващите инвестиции в образованието и уменията на бъдещата работна сила са сред най-сигурните подходи към бързото догонване на водещите европейски икономики. Увеличените инвестиции, разбира се, изискват и ясна оценка на тяхната възвращаемост – и тук се налага, колкото и наглед парадоксално да звучи, преориентиране към „проблемните“ училища, учители и ученици.
- Фокус върху изоставащите региони, училища и ученици. Най-добрите публични образователни системи не са тези, които излъчват отделни шампиони, а тези, в които средното ниво на знания и умения са високи, а делът на учениците с ниски постижения – минимален. Инвестирането на допълнителни усилия и ресурси във водещите училища и победителите на международни олимпиади в никакъв случай не е нежелано, но допълнителните инвестиции са по-необходими там, където учениците постигат особено слаби резултати, отпадат рано от училище и често остават практически неграмотни. Подобряването на образованието в тях е единственият дългосрочен начин за повишаване на средното равнище на образование и умения.
- Въвеждане на повече гъвкавост в учебните програми. Стриктните програми и образователни изисквания функционират като силно ограничение пред работата на учителите. Налаганите централизирано за всички ученици и училища изисквания трябва да са най-общи и съсредоточени най-вече върху постигането на общ минимум. Оттам насетне отделните учители най-добре познават потребностите, възможностите, силните и слабите страни на учениците си и съответно кой подход ще доведе до оптимален резултат.
- Индивидуален подход към потребностите на всеки отделен ученик. Това е естествено продължение на създаването на условия за гъвкавост в програмите. Решенията и методите, които трябва да работят еднакво за всички ученици, в крайна сметка не работят за никого. По тази причина е необходимо училищното образование да възприеме индивидуален подход към всеки ученик, който взема предвид силните и слабите му страни, личните дефицити и интереси. Това, разбира се, върви ръка за ръка с освобождението на учебните програми и развързването на ръцете на учителите.
- Фокус върху фундаменталната грамотност и базовите математически умения. Цялото образование – и средно, и висше – стъпва върху грамотността и основната работа с числа. Поредица от международни изследвания обаче ясно сочат, че значителен дял от българските ученици се провалят и отпадат още на този сравнително ранен етап, което практически затваря за тях по-нататъшното образование и голяма част от пазара на труда. Това налага рязко подобряване именно на фундамента, в това число чрез увеличаване на броя часове и промяна на програмите. Особено видима е тази потребност сред децата, за които българският не е майчин език.
- Преосмисляне на училищния календар. Дългите летни ваканции се отразяват негативно на задържането на знанията и уменията на учениците, а сравненията с водещите европейски държави сочат, че българските ученици прекарват значително по-малко време в училище. Повече присъствие не означава задължително по-добри резултати – също толкова важно е как това време е оползотворено – но въпреки това увеличаването на дните и часовете в училище и по-равномерното разпределяне на дните за ваканции и почивки са стъпки в правилната посока.
- Активно включване на семейството в процеса на образование. Изследванията на факторите, които предопределят постиженията на учениците, сочат към силно влияние на семейната среда и активното участие на родителите. Това налага стимулиране на активното включване на родителите в образователния процес, за да могат родителите с разбиране да допълват и насочват случващото се в училище.
- Постоянни инвестиции в подобряването на квалификацията на учителите. Преподавателите са основният, най-важен фактор в процеса на образование на учениците. Повишаването на заплатите доведе до относително запълване на дефицита на учители, но следващата стъпка е максималното разширяване на техните хоризонти, знания, умения и подходи. Колкото по-квалифицирани и мотивирани са учителите, толкова по-добри ще са постиженията на техните ученици.
- Минимизиране на административната тежест върху преподавателите. Колкото по-малко се занимават учителите с попълване на дневници и документация, толкова повече време могат те да отделят на подготовка и адаптиране на учебната си работа.
- Изграждане на връзка между отделните етапи на образование и пазара на труда. Понастоящем образователните степени съществуват като отделни, несвързани етапи. Професионалното образование страда от отслабена връзка с пазара на труда. Максимално ранното кариерно ориентиране на учениците към най-привлекателната пътека на образование е гаранция за запазването на интереса им и повишаване на усилието, инвестирано в образование. Ранното включване на дуалното образование за учениците в професионалните паралелки и училища ще подобри уменията и възможностите им за бърза реализация в професията, която са избрали.
Източник: Институт за пазарна икономика