Представителна експозиция на специализирания музей по резбарско и зографско изкуство в Трявна беше открита в Хаджистояновото училище в навечерието на деня на града - Петковден. С изложбата „От ръката на тревненските зографи” двата музея отбелязват 155-годишнината от освещаването на севлиевския храм "Света Троица" от тревненския майстор - Уста Генчо Кънев.
В рамките на събитието имаше имаше и демонстрация на тревненска дърворезба от майстор Антон Николов.
Възможността да се построи „нова” църква в Севлиево била използвана веднага след края на т.нар. църковна борба, завършила през февруари 1870 г. с узаконяването със султански ферман на Българската екзархия. Най-уважаваните представители на българската общност, които били и църковни настоятели, събрали необходимите средства. Възложили строежа на прочутия български майстор строител от Трявна Уста Генчо Кънев „Големия” (1828 – 1890).
Църквата „Света Троица” се въздигнала като една от най-представителните сгради в Севлиево до Освобождението. На западната фасада над входа й е поставен надпис: „Съградися тази свята църква в името на света Троица, светите равноапостоли български просветители Кирил и Методия и свети Йоана Рилски с пристояването и иждивението на родолюбивите севлиевски граждани. Севлиево, 1870 Октомври 19”.
Още преди Освобождението църквата "Света Троица" се превръща в едно от средищата на духовния и обществен живот в града. Изградена от дялан местен камък с три олтарни абсиди, като средната се издига до покрива. Красотата на бароковите форми и линии продължава и във вътрешността на храма – високи и стройни колони поддържат широки полукръгли арки, върху които се издига голям купол. Иконите за първия иконостас на храма са изписани от известните иконописци Станислав Доспевски и Цаню Захариев през 1870-1872 г. След направата на нов иконостас част от тази изключително ценна иконна сбирка е пренесена през 1905 г. в новопостроената църква на Батошевския девически манастир.
По повод 140 години от освещаването на църквата църковното настоятелство на храма започва подменянето на старото дюшеме с ново. В процеса на разчистването се разкрива старата подова настилка. Тя е направена от значителни по размери каменни плочи. Особена внушителна е плочата с диаметър приблизително 2 метра, която е положена точно под централния купол. Външните очертания на кръга са подчертани от около 20-сантиметров бордюр от специално изработени триъгълници от червена теракота.
В центъра плочата е прорязана и в нея е вграден камък. Вероятно той е или под него лежи „основният камък” на сградата. Вляво от тази композиция, в близост до северната стена на храма е вградена каменна плоча. В нея са вдълбани и ясно личат годината 1874, а под нея са изброени „ПЕНКУ, ИВАНУ, СИН МУ, НИКОЛА, ПЕНКУ САВЮВЬ“. Дали това са имената на дарилите средства, или на майсторите каменоделци, доставили и монтирали плочите безвъзмездно, не е от съществено значение. Важното е, че това са севлиевски родолюбци и радетели за българската църква, чиито имена отново са скрити за очите, но делото им ще пребъде.
В двора на храма са гробниците на загиналите за освобождението на България. При олтара на църквата са погребани обесените на площада в Севлиево ръководители на Априлското въстание в Севлиевския край. В близост, в тишината на църковния двор, почива и председателят на революционния комитет Стефан Пешев, принесъл се заедно с другарите си в жертва пред олтара на свободата.
Изложбата ще бъде на разположение на посетителите до 7 ноември.
Използвани са текстове на Ивета Миленова, публикувани със съкращения.
