Очаквано, големите регионални икономики привличат най-големия брой ежедневни мигранти. Към есента на 2021 г. всеки ден към Севлиево пътуват за работа малко над 16% от работещите в общината, сочи анализ на Института за пазарна икономика за трудовата миграция в страната.
Почти 3000 работници и служители идват в Севлиево на работа.
Делът им не е толкова голям, колкото в големите общини като София, Пловдив и Варна. Проучването сочи, че към есента на 2021 г. за работа в столицата пътуват всеки ден 67 хиляди души, към Пловдив – 34 хиляди, към Варна – 16 хиляди, към Бургас – 9 хиляди. На пето място се нарежда туристическия център Несебър, с 8 хиляди души. С голям брой приходящи работници са и редица общини с относително малко местно население, но силно развита индустрия с относително високи възнаграждения за заетите – Марица (5,6 хиляди), Раднево (5,4 хиляди), Ботевград (4,3 хиляди), Гълъбово (3,6 хиляди), Девня (3,2 хиляди), Сопот (2,8 хиляди). Хиляди работници от други общини привличат общо 59 общини в страната.
Делът на приходящите работници демонстрира доколко е привлекателен даден местен пазар на труд.
Общо 13 са общините, в които повече от половината работещи идват от други общини. С най-висок дял е Челопеч (75%), където минната индустрия предлага много високо заплащане, но и се нуждае от значително повече работна сила, отколкото предлагат местните жители. С много високи дялове са и центровете на туризма Созопол (73%) и Несебър (67%), както и редица индустриални центрове – Гълъбово, Девня, Раднево, Сопот, Марица. Оформят се няколко видими клъстера с много активна трудова миграция от съседни общини – индустриалната периферия на Пловдив, малките общини около София, центровете на туризма по Черноморието и в планините.
Ежедневната трудова миграция добре описва икономическите процеси и взаимодействието между отделните територии и населени места в рамките на икономическите центрове в страната. Именно тези процеси са особено подходящи за основа на бъдещи поправки и рационализации на административното деление, каквито изглеждат все по-належащи, коментират авторите на анализа.
Тя е и особено показателна за планирането на инфраструктурата – там, където мнозина пътуват всеки ден за работа има нужда от повече и по-добре поддържани пътища. Обратно, инфраструктурата често е и необходимо условие за по-далечни пътувания и ограничава потенциала за развитие на по-малките центрове с по-зле развити шосейни и железопътни връзки.
Вижте още: