Със решение от 12 март т.г. Окръжен съд Габрово постанови семейството от Севлиево, което на 8 март 2014 г. загуби едното си дете, а другото пострада тежко при газов взрив в дома им, да получи обезщение от общо 250 хил. лв. от „Севлиевогаз 2000“ – 100 хил. лв. за дъщеря им Александрина и по 75 хил. лв. за двамата родители за загубата на 10-годишния им син. Исковата молба бе заведена солидарно срещу „Бяла“ и „Севлиевогаз“, но съдът отхвърли гражданския иск на фамилията срещу „Бяла“ ЕООД.
Според пострадалата фамилия
инцидентът е настъпил по следния начин: край взривената къща минавала тръба на газовото дружество за подаване на газ до съседно предприятие. Същевременно от ВиК извършвали изкопни работи в съседство с тръбата по изграждане на нова канализация. При тези изкопни работи била засегната пластмасова тръба за подаване на газ. В единия й край се появил теч и детайлът за снаждането й бил подменен с нов от работници на "Бяла". Новият детайл обаче не бил от серията и модела, ползвани от газоснабдителното предприятие.
Няколко дни преди взрива, в резултат на вибрациите от преминаване на тежкотоварни автомобили по пътя над тръбата, се получило спукване в областта на деформацията на тръбата и нов теч на газ. Този газ се просмукал в непосредствено отстояща шахта от канализацията за мръсна вода, нагнетил налягане там, навлязъл по тръбите за оттичане на мръсната вода от взривената къща и създал концентрация. А когато във фаталната вечера преди четири години дъщерята на семейството запалила клечка кибрит, за да запали печка, настъпил взрив, в резултат на който загива братчето й, 10-годишният Анатоли, а самото момиче получава множество травми.
В отговора от „Бяла“ оспорват предавените искове,
обяснявайки, че по ул. „Васил Левски“, където е избухнал взрива, никога не е изграждана нова канализация, никога не е засягана здравината и целостта на пластмасова тръба за подаване на газ и не е подменян какъвто и да било детайл за снаждането на тръба за подаване на газ.
От „Севлиевогаз” също оспорват исковете
като неоснователни. От дружеството заявяват, че не следва да носят отговорност за взрива на 8 март 2014 г. тъй като, според описанието в исковата молба, причината за деформиране на газопреносната тръба и настъпилият впоследствие теч на газ от нея, са изкопни действия, извършени от "Бяла" ЕООД, откъдето не са уведомили "Севлиевогаз 2000" за случилото се, нещо повече: нейните служители по собствен почин са сменили муфата на газопреносната тръба и също не са съобщили на "Севлиевогаз" за подмяната. „Твърди се, че взривът е настъпил по изключителна вина на ВиК-дружеството, което изключвало отговорността на "Севлиевогаз 2000"“, пише в материалите по делото.
Тройна комплексна взривоопасна експертиза
Приложената като писмено доказателство тройна комплексна взриво-пожарна експертиза установява, че на 1 март 2014 г. бащата в семейството се е къпал в банята на къщата, където от сифона на отточния канал го е лъхнало на газ. Той обаче не обърнал внимание. От същата експертиза, ставало ясно, че взривът е настъпил в резултат на загазоване на къщата. Предвид вида на използвания одорант на газа метан в дружеството и концентрацията му на кубичен метър, се счита, че това загазоване няма как да не е било усетено от Александрина, която във фаталната нощ пали клечка кибрит, в резултат на което настъпва взривът. Въпреки това обаче, нито момичето, нито баща й са сигнализирали в „Севлиевогаз", пишат от дружеството в обяснението към съда. Към това добавят, че „къщата най-вероятно била незаконен строеж, което поставя под въпрос, доколко е била изградена в съответствие с техническите изисквания, дали са спазени нужните отстояния, и доколко отговаря на показателите за якост“, с което „дружеството няма никакъв принос за възникване на инцидента“.
Няколко експертизи
за възможните причини за взрива са изслушани по делото. В заключението на една от тях се приема, че от процеп в газопреносната тръба е изтичал газ, който се стремял да се издигне нагоре. Поради наличието на мокра и влажна почва (имало е трошляк и вода) това не можело да стане и газът, през порите на почвата, започнал да се стича надолу. Според вещите лица, ако е имало само вода, е било възможно метанът да успее да преодолее водата и да се отдели в атмосферата. Той обаче достига до шахтата, която преди взрива, пак според вещите лица, е била без отвори, т.е. затворена, метанът не е можел да излезе и продължил пътя си, достигайки до канализационната тръба на пострадалата къща и по нея, поради наличието на наклон се създала естествена тяга, метанът тръгнал нагоре, преминал през септичната яма, като част от него излизла в банята през сифона и мивката, а друга част продължила през канализацията и излязла през мивката в кухнята. Вещите лица считат, че газта не е могла да се разпространи към други имоти, тъй като в шахтата влиза само канализацията на пострадалата къща.
Експертите от
тройната техническа експертиза
приемат, че са възможни две версии за възникване на инцидента – при поставена муфа на газоразпределителната тръба е наранена част на тръбата и от образувал се процеп изтекъл метан, който по описания по-горе механизъм достигна до кухнята в злощастната къще. 49% вероятност нещата да са се развили по този начин дават вещите лица. Имат и втора версия - през декември 2013 г. при изграждане на канализацията на ул. „Васил Левски“ в Севлиево багеристът не видял тръбата, по която тече газа, закачил я, издърпвайки я нагоре и в резултат на тези опънни напрежения се образували микропукнатини, съществуващата при разтежението пукнатина се отворила и от нея изтекъл метан, който по същия, описан по-горе механизъм, достигнал кухнята на семейството.
По делото не е установено от „Бяла“ да са работили по канализацията в района на взривената къща, заради което съдът е счел, няма основания за търсене на отговорност от дружеството, нито солидарна, нито самостоятелна.
Съдът е приел, че причина за взрива е пукнатина в газопреносната тръба, собственост на "Севлиевогаз-2000" АД, заради което предявеният граждански иск от родителите и пострадалато момиче е допуснат като основателен. Не е уважен искът на семейството обаче. Този на Александрина, за 230 хил. лв., е обявен като неоснователен и недоказан, същото съдът приема за родителите й, които претендираха за обезщетение от по 250 хил. лв. за всеки.
Това решение подлежи на обжалване пред Апелативния съд във Велико Търново.
автор: Емилия Димитрова