Алергията към месо е истинска. Кърлежът на Бил Гейтс - не

Най-трудната за хващане лъжа не е измислената. Измисленото се проверява лесно - търсиш и не намираш нищо.

Трудната е тази, която е сглобена отчасти от верни неща. Взимаш три факта, всеки от които издържа проверка поотделно, добавяш една лъжа и ги нареждаш в едно изречение. Това, което казва изречението вече не е вярно, но този, който реши да провери, ще намери потвърждение - защото ще провери частите, а не връзката между тях.

Точно това се случи в началото на май и си струва да го анализираме бавно - не заради Бил Гейтс, а за да не позволяваме да ни заблуждават. Защото утре същият похват може да свърже нещо съвсем близко: водата, ваксината в поликлиниката, новия цех. И ако не внимаваме, пак ще звучи убедително.

Как започна тази история?

В началото на май във Фейсбук започна разпространението на публикации, които твърдят, че Бил Гейтс е финансирал създаването на кърлежи, чието ухапване прави хората алергични към червено месо.

Историята върви така: В САЩ 450 хиляди души страдат от алергия към месо, причинена от кърлеж; Гейтс говори против месото и инвестира в неговите заместители; Гейтс финансира проект за генетично модифицирани кърлежи. Значи…

Точно там, при „значи", се къса всичко. Но малцина стигат дотам.

Публикациите тръгват от групи, в които обикновено се публикува конспиративно, антисистемно, евроскептично или проруско съдържание. Само през тях твърдението достига потенциална аудитория от над 181 хиляди абоната.

Проектът

През 2021 г. фондация „Гейтс" започва да финансира биотехнологичната компания Oxitec. Целта е ограничаване на популацията на азиатския син кърлеж.

Този кърлеж е проблем на фермерите не на ходещите по горските пътеки. Мъчи селскостопанските животни и най-вече едрия рогат добитък, разпространява смъртоносни за тях болести и е устойчив на пестициди. Загубите за фермерите са сериозни. Според компанията идеята е да се създаде високоефективна алтернатива на химическите пестициди.

Как работи: разработват се генетично модифицирани екземпляри със „самоограничаващ се" ген. При чифтосване генът се предава на поколението и то не може да достигне зряла възраст, тоест не се размножава и в резултат популацията намалява сама.

Какво не пише никъде

Важното обаче е какво никъде не е написано. В прессъобщението на компанията няма и дума за пускане на кърлежи в природата. Става дума за разработка на технология в ранна фаза на научни изследвания. Няма публични данни за полево освобождаване на генномодифицирани кърлежи. Проверка на платформата Politifact цитира Нийл Морисън, директор „Стратегии" в Oxitec, според което дейността е в начална фаза и се извършва единствено в лаборатории във Великобритания. И разбира се - идеята не е да се разпространяват генно-модифицирани кърлежи, а точно обратното - да се спре разпространението на кърлежи.

Алергията

Другата част от историята също е истинска и е по-сериозна, отколкото звучи.

Наистина има алергия срещу месо. Алфа-гал синдромът е сериозно алергично състояние, което в редки случаи може да доведе до тежки алергични реакции. Обяснението е просто. Алфа-гал е захарна молекула, която се среща естествено в организма на повечето бозайници, но не и при човека. След ухапване от определени видове кърлежи имунната система на някои хора развива чувствителност към нея. Оттам нататък парчето свинско или телешко на обяд може да предизвика алергична реакция.

Лечение, което да премахне самата алергия, засега няма. Работи се с избягване на алергена и овладяване на симптомите. Тоест такъв човек спира да яде месо не защото някой го е убедил, а защото няма избор.

И тук идва първата пукнатина. Синдромът е най-разпространен в Америка и се свързва с ухапвания от кърлежа Amblyomma americanum. Регистрирани са и няколко случая след ухапване от чернокрак и западен чернокрак кърлеж.

Това не е кърлежът от проекта. Различен вид е, на различен континент и върши различна работа.

Датите

Втората пукнатина е още по-проста и се вижда с един поглед в календара.

Първото официално описание на алфа-гал синдрома като самостоятелно състояние е публикувано през 2009 г. Тогава са описани 24 случая на пациенти, развили алергия след ухапване от кърлеж.

Фондацията на Гейтс започва да финансира проекта на Oxitec през 2021 г., т.е. дванайсет години по-късно. И към днешна дата няма данни проектът да е стигнал до полеви изследвания.

Оказва се, че следствието е с дванайсет години по-старо от причината. Това обикновено е краят на разговора.

А числото 450 хиляди? И то стъпва на нищо. Според анализ на американските центрове за контрол на заболяванията (CDC) броят на засегнатите се увеличава значително след 2010 г. и към 2025 г. реалният брой може действително да достига толкова.

Само че CDC обяснява ръста другояче: климатичните промени и по-меките зими, които помагат на кърлежите да оцеляват; промените в популациите на дивите животни, които са техни гостоприемници; и не на последно място - по-осведомени лекари и по-лесна диагностика. Част от „новите случаи" не са нови. Просто най-после са разпознати.

Двата механизма

Остава последният въпрос. Дори да оставим настрана вида кърлеж и датите, има ли поне биологична връзка?

Няма.

Технологията на Oxitec използва генетично конструиран регулаторен белтък, който води до смърт на потомството на модифицираните кърлежи при липса на антидот.

Алфа-гал синдромът е имунна реакция на човешкото тяло към захарна молекула след ухапване от Amblyomma americanum.

Едното е белтък, който убива кърлежи. Другото е захар, към която човек става свръхчувствителен. Между тях няма мост.

Защо това ни засяга

В историята дотук имаме Америка, лаборатории, милиардери. Всички изглежда и действително е твърде далеч.

Само че кърлежите не са далеч. От май нататък у нас се вадят кърлежи всеки ден - от деца, върнали се от ливадата, от кучета, от хора, копали в градината. Който има вила над Батошево или лозе към Кръвеник, знае процедурата наизуст: пинсета, бавно завъртане, спирт, и после две седмици поглеждаш дали няма да се появи червено петно.

Точно затова тази конспирация е по-вредна, отколкото изглежда.

Кърлежите у нас пренасят реални болести - Лаймската борелиоза е най-известната от тях. И срещу тях има какво да се направи: дълъг панталон при висока трева, преглед на тялото вечерта, правилно и бързо изваждане, лекар при съмнение. Скучни неща, които работят.

Но ако човек изсипе тревогата си върху Бил Гейтс, той няма да си прегледа глезените. Ето кое е най-мръсното в такива твърдения. Те не просто лъжат, а местят вниманието от нещото, което зависи от теб, към нещо, което не зависи. И оставят усещането, че си се погрижил, при положение че не си направил нищо.

Как да не се вържем

Проверявайте връзката, а не частите. Когато три верни неща водят до странен извод, проблемът почти винаги е в „значи", не във фактите. Питайте се къде точно е доказана връзката.

Гледайте датите. Ако следствието е по-старо от причината, няма какво повече да се обсъжда. Тук разликата е дванайсет години и се проверява за минута.

Питайте „кой точно". Кой вид, коя компания, коя държава, коя година. Конспирациите живеят от общи думи - „кърлежи", „те", „лабораториите". Щом поискате име, историята обикновено се разпада.

Не споделяйте „за всеки случай". Едно препращане на нещо страшно и непроверено струва повече от мълчанието. Особено когато отсреща има хора, които наистина имат тази алергия.

Какво остава накрая

Бил Гейтс е удобен герой. Появява се в толкова конспирации, че вече работи като готова съставка - сложиш ли го в изречението, то придобива обяснителна сила, каквато няма.

Истинската история е по-скучна и по-полезна. Има алергия, която идва от кърлеж. Има кърлеж, който живее отвъд океана. Има проект за съвсем друг кърлеж, който още не е излязъл от лабораторията. И има зими, които стават по-меки.

Затова и тук най-сигурната защита не е инструмент. Навик е - малко забавяне, преди да повярваш. Един въпрос повече, преди да натиснеш „сподели".

А след ливадата  и един поглед по глезените. От това има много повече полза.

Този материал е адаптирана версия на проверено съдържание на Factcheck.bg, създадена с помощта на ИИ инструменти в рамките на проект VALIDAI. Фактите са проверени от екипа на Factcheck.bg. Адаптацията е одобрена от редактор преди публикуване.