Ходила съм на събора за автентичен фолклор под връх Бабан години. И винаги съм се чувствала особено под дебелите сянки на дърветата, с натъкмените в традиционни български носии баби. Сякаш си в друг свят. На Бабан всички се познават и всички се поздравяват. Скарите вият изкусителен пушек, музиката е сто процента необработена, а хората някак превъзбудени, но...от година на година по-малко. Макар че Бабан е и бягство - от горещината на града и подредения делник. Там има от всичко, което българинът обича: домашна балканджийска ракийка се лее от пластмасови шишенца от минерална вода, реже се салатка от откъснатите по-рано домат и краставици, белят се яйца и се реже домашно сиренце, бира се лее. И всичко, докато песен ехти под върха, дето е пукнала първата пушка на бунтовен Кръвеник през 1876-та. Каквото и да ви говоря за Бабан, той трябва да се усети и преживее. А тази година организацията е перфектна, похвали се Цветан Власеев - кметът на Кръвеник - селото, чиято управа, заедно с общинската в Севлиево, са основен организатор на събитието. И тъй като за Бабан е по-трудно да се говори, отколкото да се усети, ще ви "разкажа" за тазгодишния събор в снимки:
