Различен е днешният 24 май. Училищните дворове са празни. Площадът на Севлиево няма да се изпълни с ученици и учители, от колоните няма да звучи "Върви, народе възродени!", няма да има венец от божури над ликовете на Кирил и Методий.
По-тих е днешният 24 май, но тишината над празника не бива да е причина да забравим да сме благодарни.
Благодарни на учителите - хулени в годините, наричани какви ли не, пренебрегвани и унижавани. Същите тези учители, които събраха сили и можене, за да изнасят с месеци уроци от разстояние и които не пестиха подкрепа за своите ученици!
Благодарни на учениците - за търпението, стаения гняв от принудителната изолация, за преодоляните притеснения да учат така, като не са си помисляли, дори когато изобщо не им се е ходело на училище.
Благодарни на творците, задето преживяха затвореното изкуство и не униха!
Благодарни един на друг, защото сме запазили и продължаваме да пазим наследената богата култура!
Благодарни за кирилицата, на която пишем и за красотата на езика ни!
Благодарни, че имаме 24 май - ден на буквите, на словото и творчеството!
Честит празник!