Честванията за 170 години общонародното читалищно дело в България започнаха от Севлиево

На 30 януари в Севлиево символично бе дадено началото на честванията за 170 години общонародно читалищно дело в България. Това се случи в присъствието на читалищни дейци от цялата страна, които дойдоха в града за представянето на Националния представителен организационен комитет за отбелзване на годишнината.

Политически, интелектуален и бизнес елит ще организира честванията

Сухата статистика е само въведение към това, което предстои през цялата 2026 г. във връзка с годишнината на българското читалище. В организационния комитет влизат над сто души, между които ректори на университети, кметове на общини, председатели на творчески съюзи, актьори, политици, представители на бизнеса, ръководители на представителни организации и много други, обяви при откриването на първата им среща председателят на Съюза на народните читалища проф. Николай Дойнов.

Удивително е колко силна и емоционална е паметтта на проф. Дойнов за читалищното дело и неговите дейци в страната. По време на представянето той връчи златен ключ на ректорите на Стопанската академия в Свищов и Великотърновския унивреситет, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, директорът на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", кметовете на Свищов, Шумен и Лом - градовете, в които се създават първите читалища. Общо 35 златни ключа връчи лично проф. Дойнов, а защо ключ, сам обясни така: "Читалището е ключ към България. Ключът в много различни митологии има различно значение, но общо взето е свързано със защитата, с тайната, с вярата, с доверието. Това, което е днешното читалище и продължава да осъществява, е изграждане на доверие между хората и работата с децата“.  

За всеки от носителите на "златен ключ" проф. Дойнов добави история, защото всеки от тях имаше съдба, в различна степен плеплетена с историята на българското читалище.

Под течащи покриви, студени салони и с мизерни заплати

Не всичко в българското читалище обаче е безоблачно. "Родните читалища са в катастрофално състояние", казва проф. Дойнов в интервю за в. "Труд". Уточнява, че "финансирането на читалищата е изключително ниско, да не кажа мизерно" и допълва: "нямаме средства за техническа модернизация, за дигитализация даже не искам да споменавам". 

"Външният вид на много сгради е занемарен, покривите са пробити, а мебелите и книгите се мокрят, стареят и пожълтяват", "сцените нямат озвучаване, нито осветителна техника, липсва отопление в салоните и през зимата читалищата почти не работят, защото, ако си отоплят салоните за няколко часа това ще ги разори". Около 70% от персонала в читалищата е над 60 г. и това не може да се промени, докато заплатите са мизерни, на границата с минималната.

От Свищов до регистъра на ЮНЕСКО

Въпреки видимите проблеми българското читалище ще отбележи 170 години от създаването си и честването вече започна - едновременно в Севлиево и Свищов. В Свищов ръководството на първото българско читалище "Еленка и Кирил Аврамови" поднесе венец пред паметната плоча, където е била къщата, в която е създадено читалището.

Първото българско народно читалище отваря врати на 30 януари 1856 г. по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов. То носи името на Еленка и Кирил Д. Аврамови, дали 200 хиляди златни лева за построяването на читалищната сграда в дунавския град. В деня, когато се навършиха 170 години от създаването му бе представен и януарския брой на списание ЛИК „Читалищата в минало и бъдеще време“. Изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) разказва през акценти от новините от своя архив историята на тези културни институти, често определяни като уникален български феномен. 

По-късно през деня, както стана ясно, в Севлиево бе представен организационния комитет за честванията на 170 г. общонародно читалищно дело. Кулминацията ще бъде в края на октомври в София с голям концерт в зала 1 на НДК. За него организаторите ще поканят генералния директор на ЮНЕСКО, тъй като читалищата от 2017 година са включени в списъка на добрите практики на ЮНЕСКО, както и ръководителите на всички международни организации, в които Съюзът на народните читалища членува. Поканата към ръководството на ЮНЕСКО няма само представителен характер. Българските читалища са вписани в регистъра на организацията като уникални центрове за опазване на нематериалното културно наследство и традиции.

Редом с това през 2026 г. Съюзът на народните читалища навършва 115 години. Проф. Дойнов определя годишнината като знаменита, защото в момента това е представителната организация на читалищата на национално ниво и определя много от нещата, които се случват в абсолютно положителен порядък в обществото.