на 22 март от 17.30 ч. Градска библиотека Севлиево представя Роси Савова и нейните стихове. Поканени са всички, които имат душа за словото, но и онези, които още не са открили вълнението от поезията.
Роси Савова е родена в Берковица, област Монтана. Завършва Начална педагогика и с тази й специалност са свързани част от годините й, когато живее и работи в Севлиево. била е завеждащ културно-масовата работа в тожгавашния завод "Ненко Илиев" (днес ЕМКА). Била е член на редакционен екип на заводски вестник „Червено знаме” и председател на литературен клуб. Носител е на общински, областни и републикански отличия, сребърен и бронзов медал за поезия на VІ и VІІ републикански фестивал на художествената самодейност. По-късно е учител в Козлодуй, където я отвежда любовта.
През 2011 г. получава ІІ награда за проза в националния литературен конкурс за сатира „Очи за себе си”. През 2015 г. е лауреат на конкурса „Голямата книга на малкия град” на ССБ. Стихове на Роси Савова са печатани и в чужбина: в превод на украински - във вестник „Заря”; в сайта на българската културна общност в Чикаго; в превод на френски - в списание REVUE PÉRIOIQUE.
Пише поезия за деца и възрастни, проза, сатира и детски пиеси. Книги на автора: „Вълшебства” – 2008 г.; „Въглени за късна есен” – 2014 г. и „Плетеница от мигове” 2020 г. Участва като автор в литературен алманах „Бразди” Севлиево, в алманах „Под лъчите на слънцето” Враца брой 2, 3, 4, 5 и 7, в алманах „Нарисувай ми любов и вино” за поети и художници на издателство „Лунна светлина 13” и в националния алманах „Думите” на КБП.
Председател е на Конфедерацията на българските писатели - клон Козлодуй.
Извън изреждането на факти от биографията на Роси, важно е да се каже, че освен крехка физика, тя има много нежна душа, дори гласът й е тих, като звънче. Словото й е изтъкано от емоции и както приляга на поезията лъкатуши между тъсения, въпроси и отговори, за да се прероди в провокация към читателя. Провокацията, която само поезията може да събуди и да накара другия да се вглъби, да помълчи, да чуе себе си и за малко поне да избяга. А бягството в поезията винаги води до прераждане.
Със сигурност всеки, който избере да присъства на поетичната вечер на Роси Савова, ще бъде озарен от нейната благост и вдъхновен от нейния талант.