Национален парк "Централен Балкан", в част от който попадат и територии от община Севлиево, има девет резервата с обща площ над 20 хил. ха. Осем от резерватите, както и Паркът, са включени в списъка на ООН на националните паркове и защитените територии. Четири от деветте строги резервата са включени в програмата на ЮНЕСКО „Човек и Биосфера”.
Биосферен резерват „Боатин”
Биосферен резерват „Боатин“ е обявен през 1948 г. за запазване на находищата на редки и застрашени животински видове, като уралската улулица (Stix uralensis) и пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus). Намира се в землището на с. Черни Вит – Тетевенско, северно от вр. Тетевенска Баба и се простира от 800 м до около 2000 м надморска височина. На площ от 1597.2 ха са съхранени едни от най-впечатляващите на Балканския полуостров букови гори на средна възраст 170–220 години. В непосредствена близост до резервата се намира единственото находище на клек в Средна Стара планина. Резерватът се характеризира с изключително разнообразен животински свят. Включва целия биотичен комплекс, характерен за планинската зона на умерения пояс с представители: мечка, вълк, лисица, дива котка, бялка, златка, благороден елен, сърна, дива свиня. В недалечно минало рисът също е обитавал тези гори. Тук са установени 64 вида гнездещи птици, сред които малка и полубеловрата мухоловки, южен белогръб и черен кълвач, сокол скитник и др.
Биосферен резерват „Царичина”
Обявен е през 1949 г. за опазване на най-северното находище на бяла мура в света. Разположен е в землището на с. Рибарица – Тетевенско на площ от 3 418.7 ха. Съхранява горски и субалпийски екосистеми от около 900 м до 2198 м н.в. Най-широко разпространените дървесни видове след бука са смърчът, елата и бялата мура. От тревистите растения интерес представляват нарцисовидната съсънка, петнистата тинтява, балканската фитеума, старопланинската теменуга, панчичевата пищялка, кернеровата метличина и др. Гръбначната фауна включва повече от 30 вида бозайници, над 90 вида птици – 75 от които гнездят в резервата, както и 15 вида земноводни. Резерват „Царичина” е убежище и на седемте вида сови, характерни за българските планини. Срещат се видра, златка, мечка, вълк, язовец и др. Резерват „Царичина“ е единственото място в Нацонален парк „Централен Балкан“, където може да се наблюдава възстановяване на горната граница на гората. Името на резервата идва от присъствието на огненочервено омайниче, което местните хора наричат „царичина”.
Резерват „Козя стена”
Обявен е през 1987 г. в землището на с. Чифлик – Троянско, за да се съхранят естествени елови и елово-букови формации и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Общата площ на резервата е 904.3 ха. На терирторията на резервата се срещат повече от 40 вида растения, включени в Червената книга на България – старопланинска теменуга, панчичева пищялка, старопланинска лазаркиня, планинско секирче, кълбест салеп, самодивско лале и др. Тук гнездят и над 60 вида птици, от които в Червената книга на България са включени осоядът, голям и малък ястреб, черен кълвач, гълъб хралупар. Резерват „Козя стена” е истински ботанически рай, събрал множество редки и красиви растения, сред тях и еделвайсите.
Биосферен резерват „Стенето”
През 1963 г. „Стенето“ е обявен за народен парк. По-късно (1979 г.) е прекатегоризиран в резерват. Разположен е в Троянския Балкан по горното течение на р.Черни Осъм. Създаден е, за да се запази изключителната красота на тази част от Стара планина – ждрело Стенето. Карстовата основа е предпоставка за образуването на множество пещери, някои от който са между най-дългите у нас – Куманица (около 2 000 м). Тук се намират и най-дълбоката пропастна пещера – Птичата дупка (91м). Основна част от горите са букови, срещат се обикновен и воден габър, явор, шестил, тис. В резерват „Стенето” се намира един от най-големите смърчови масиви в Средна Стара планина. Срещат се множество редки и защитени растения, като родопския силивряк и българкия ранилист. Твърде разнообразен и богат е животинския свят. Близо 100 от видовете са защитени. Характерните представители са мечка, благороден елен, сърна, дива коза, а от птиците бухал, скален орел, балкански кеклик, уралска улулица, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка. Общата площ на резервата е 3 578.8 ха.
Резерват „Стара река”
Обявен е през 1981 г., за да се запази уникален за Старопланинието комплекс от широколистни, иглолистни и смесени гори. Обхваща водосбора на Стара река и притоците ѝ в землището на град Карлово на площ 1 974.7 ха. Гората в резервата е разнообразна – бук, ела, смърч, воден габър, явор, шестил и др. Тук са находищата на повече от 45 растения, включени в Червената книга на България, сред които – родопски силивряк и панчичева пищялка. Над 100 вида гръбначни животни се размножават на територията на резервата. Най-интересни сред тях са скалния орел, мечката, лещарката и др.
Биосферен резерват „Джендема”
Това е най-големият резерват в Национален парк „Централен Балкан“ – 4 220.2 ха и третият по големина в страната. Обявен е през 1953 г., за да се съхранят вековните букови гори, местната популация на дива коза, а също така и впечатляващи скални масиви с присъщия за тях растителен и животински свят. Тук се намира първенеца на Стара планина – вр. Ботев (Юмрукчал) – 2 376 м надморска височина. Под него се намира най-високия водопад у нас – Райското пръскало-124.5 м. Две трети от резервата са покрити с гори, а една трета е безлесна територия, формирана под влияние на многогодишен пасищен рeжим. Характерните планински цветя са планинското омайниче, алпийската незабравка, високопланински карамфил, жълта и петниста тинтява, връшняк, старопланинска иглика. По скалите се настаняват каменоломки. Алпийската растителност участва и с около 80 вида треви. В „Джендема” животинският свят е представен от дивата коза, мечката, благородния елен, грабливите птици, балканската пъстърва. Мощният скален пояс Джендема се свързва с едни от най-големите естествени местообитания на дивата коза. В резервата се срещат снежната полевка, алпийският тритон, усойницата. Орнитофауната е представена от сива червенокрила скалолазка, хайдушка гарга, скален орел, балкански кеклик, гълъб хралупар, зелен и сив кълвач, глухар и др. Името на резервата идва от турски, тъй като хората са наричали тази територия „джендемът” или „адът”. В действителност това е най-непристъпната част от планината.
Резерват „Северен Джендем”
Резерват „Северен Джендем“ е най-високо разположеният резерват в парка. Обявен е през 1983 г. с цел запазване на субалпийски скални и горски местообитания, редки и застрашени от изчезване видове и уникални геоморфологични и хидрологични обекти. Резерватът обхваща северната стена на Старопланинския първенец – вр. Ботев и северният склон на вр. Русалка, като общата му площ е 1610 ха. В границите на резервата се намират множество водопади. Запазено е необичайното съобщество на сибирска хвойна, миртолистен рододендрон и синя боровинка. Орнитофауната е представена от грабливите птици – скален орел, сокол скитник и др. От едрите бозайници се срещат мечка, дива коза, благороден елен, вълк, сърна, дива свиня. В резервата се намира и единственото в растителния свят находище на балканско плюскавиче.
Резерват „Соколна“
Резерват „Соколна“ е обявен за резерват на 11 юли 1979 г., за да се запазят характерни местообитания и находища на редки и защитени видове в старопланинския масив Триглав. Резерватът е разположен по източните склонове на масива, като обхваща и части от водосборите на реките Соколна и Кюй дере. Релефът е представен от недостъпни скални масиви, стръмни и урвести варовикови склонове, които придават на долината на река Соколна каньоновиден изглед.
Установени са над 600 вида представители на висшите растения, от които 40 са редки и застрашени. Сред тях е и старопланинският еделвайс.
Съчетанието на релефа и растителните съобщества благоприятства разнообразието на животинския свят. Резерват Соколна е дом за 21 вида бозайници и над 60 вида птици.
Горите са съставени от дъб, габър, мъждрян, явор, както и смесени - буково-смърчови и буково-борови. Тисът е рядък вид, включен в Червената книга на България и защитен от закона. В древността го използвали, заради здравата му дървесина. В резерват Соколна още личат следите от вдълбаните в скалите пътеки за свалянето на дървесината. Резерват Соколна е една от естествените градини на България. Тя съхранява множество редки и застрашени растения, сред които, жълт планински крем – наричан още самодивско лале, черно изтравниче, копитник, родопски силивряк и други.
Едрите бозайници са представени от благородния елен, сърната, дивата свиня. Срещат се още белка, лисица, язовец и пъстър пор. Богат е птичият свят. В близост до територията на резервата продължава реинтродуцирането на белоглавия лешояд. Възстановяването на стабилни популации на едрите европейски лешояди е от огромно значение за природата.
Основният достъп до резервата е откъм село Габарево. Маршрутът е скалист, стръмен, но изключително красив и панорамен. За любителите на пешеходния планински туризъм през резервата минават части от две туристически пътеки, специално маркирани, защото отклоняването от тях е забранено.
Резерват „Пеещи скали“
Резерватът „Пеещи скали” е разположен в североизточната част на Парка. Обявен е за такъв на 11 юли 1979г. Създаден е с цел да се запазят високопланински безлесни местообитания, естествени букови гори и характерна фауна във водосбора на река Росица. На територията от близо 1500 хектара блика диво великолепие от живот, форми и багри. Резерватът носи името “Пеещи скали” заради чудния феномен – скалните образувания по билото в източните части на Калоферската планина и тяхната загадъчна песен с гласа на ветровете. Релефът е пресечен с множество повишения и понижения, отвесни скали, лавинни легла, малки полянки.
Резерватът е богат в хидрографско отношение и обхваща изворите, и най-горните течения, на няколко реки. Територията му обхваща горните части от водосборите на реките Цървулщица и Багарещица, притоци на река Росица. Сред горската растителност доминира букът. Относително неповлияни от човека, горите се отличават с девственост и вековност – възрастта на дърветата стига до над 170 години. Представител на иглолистните е обикновената ела. Освен нея, спътници на бука са обикновен и планински явор, офика, планински ясен, бряст.
Растителното богатство на Пеещи скали се допълва от червена и черна боровинка, а по високопланинските поляни преобладават сибирска хвойна, килими от минзухари покриват поляните на резервата. В горската част се среща лавровишнята, а по влажните скали – родопският силивряк. В резервата не е позволено събирането на гъби, горски плодове, билки, брането на цветя, безпокоенето на дивите животни, а придвижването следва да бъде само по маркираните пътеки. Резерватът е дом на сърни, вълци, диви кози. В гъстите букови гори потайно обитават златки и диви котки, невестулки и белки, срещат се и диви свине. По стръмните склонове броди и величественият господар на гората – кафявата мечка.
Птичето многообразие на резервата е изключително. В горите гнездят кълвачи, бухал, горска улулица, обикновена кукумявка. Множество хищни птици кръжат в небето над резервата. Тук се среща и най-големият орел у нас – скалният. Резерват Пеещи скали е достъпен с изкачване откъм хижа Мазалат. Хижата се намира в местността Мандрището. Оттук започват туристически маршрути, които водят до някои от най-величествените върхове на Стара планина. Пеещите скали са един от най-популярните скални феномени в националния парк.
Източници: Национален парк "Централен Балкан" и parks.bg