Да събереш върху платното цялата пъстрота на емоциите, които бушуват в теб, със сигурност могат само майсторите на четката. А Селма Тодорова определено има запазено място сред тях. Не само защото е доказала, че владее в съвършенство акварелното изкуство и дори е председател на международното акварелно общество за България. Нито защото, както сама признава, всичко, което прави, го прави с любов. То последното се вижда. А защото Селма, която определено е запомняща се жена и творец, не се натрапва в изкуството си. Картините й влизат дълбоко в душата на зрителя, но си остават някак приглушени. С две думи, картините на Селма Тодорова не крещят, а дълбаят. И с образите, и с цветовете. И извикват едновременно тъга, възхищение, размисъл, обич. Някак искаш да ги погалиш образите, които е ваяла върху платното. Или да се сгушиш и наблюдаваш пейзажите й, без дори да мислиш.
Селма Тодорова е завършила НХГ "Академик Илия Петров" през 1981 г., след това НХА "Николай Павлович", която завършва през 1989 г. със специалност "Плакат" в класа на проф. Иван Газдов. Сред преподавателите й е проф. Александър Поплилов - изтъкнат художник, легендарен акварелист и майстор на историческата композиция. За нея директорът на Градската галерия Васко Василев снощи каза, при откриването на самостоятелната изложба на художничката: "Селма има любовно преклонение пред акварела - трудна, капризна и неуловима техника, която изисква пълно себеотдаване и контрол на таланта".
Оказа се, че Селма има в биографията си Севлиево - участник е в първия пленер на хотел "Хелиос", за който и днес говори с умиление и добри чувства. Както всъщност и за картините си. Всяка от тях има история и Селма е готова да я сподели със зрителите. Така направи и снощи, по време на откриването на самостоятелната й изложба в Севлиево, която със сигурност трябва повече севлиевци да видят. Защото картините на Селма са способни не само да излъчват мир и обич, а да ги вселяват у този, който ги гледа. Нещо, от което всички имаме нужда.
