През януари се навършват 135 години от създаването на метеорологична станция в двора на Държавната мъжка реална гимназия в Габрово (днес Национална Априловска гимназия). Тя е една от първите в страната и е изградена след издаденото от Министерството на народното просвещение (МНП) на 24 декември 1886 г. окръжно № 6324, с което се възлага на директорите към поверените им гимназии да открият станции за метеорологични наблюдения.
Директорът на гимназията тогава Манол Белчев и учителят по физика Христофор Ангелов с ентусиазъм приемат поставената задача и успешно изграждат метеорологична станция. За целта те използват доставените от чужбина през 1881 г. и подарени на гимназията от Министъра на народното просвещение проф. Константин Иречек метереологични уреди. Оборудването на станцията се допълва с уреди от кабинета по физика, който е първият в страната – уреден в гимназията през 1872 г. от учителя по математика и физика Иван Гюзелев.
Станцията е построена в югозападната част на двора на училището. Размерите и конструкцията ѝ са съобразени с най-съвременните за времето изисквания. Тя разполага с над 16 уреда: термометър, барометър, анемометър (уред за определяне скоростта и посоката на вятъра) и др.
До станцията върху дървен стълб, висок 8 метра, е поставен ветромер на Билд. До стълба се намира цинков дъждомер и разграфена дървена линия за измерване дебелината на снежната покривка.
Вътре в гимназията, в малко помещение под стълбите на дясното крило, ,,в едно кюше”, по думите на Аврам Досев, са поставени 4 различни барометъра (живачни, анероид и бароскоп), таблици за редуциране височината на живачните барометри, атлас за определяне вида на облаците.
Под ръководството на първия завеждащ метереологичната станция – преподавателя по физика Христофор Ангелов, редовните наблюдения започват от 1 януари 1887 г.
С помощта на събраните измервателни уреди се извършват 8 типа наблюдения и замервания: на атмосферното налягане; температурата на въздуха; минималната и максималната температура; относителната влажност; посоката и силата на вятъра; вида и количеството облачност; количеството на валежите от дъжд и сняг; отбелязва се времето и продължителността на атмосферните явления: гръмотевици, светкавици, бури, метеори.
Наблюденията се извършват три пъти дневно (в 7.00, в 14.00 и 21.00 ч .), а резултатите се вписват в специални дневници. Всяка сутрин в 7.20 ч. данните се изпращат с шифрована телеграма по морзов апарат до централната метеорологична станция в София.
За работата в станцията през годините отговарят учителите-физици Христофор Ангелов, Никола Дуков и Аврам Досев, П. Харлаков - писар и Алекси Стойков - математик. В измерванията често се включват и ученици от гимназията.
Работата на станцията е преустановена през 1998 г. след 111-годишна дейност. Тогава започва строителството на ново крило на Априловската гимназия. Голяма част от уредите, използвани в метеорологичната станция, днес са част от богатата колекция ,,Училищни уреди и апарати” на Националния музей на образованието.
Текстът е предоставен от Националния музей на образованието в Габрово