В публичния регистър на народните читалища са вписани 3739 читалища, но според последното проучване на Националния статистически институт (НСИ) читалищата са всъщност 3319. Десет от читалищата в регистъра са записани през 2023 г., а данните на НСИ са за 2022 г. Вярно е и че 28 читалища са отбелязани в регистъра със статут „закрито“ или „неработещо“. Но все пак остава една значителна разлика от 382 читалища. Дали тези 382 читалища са закрити, но това не е отбелязано в регистъра? Кои са те? Какво се случило с тях?”
Това пише през ноември 2023 г. директорът на Фондация “Народни читалища” (ФНЧ) в Портал “Култура” под заглавие "Читалищата - време е за действие", което става отправна точка за създаването на първата дигитална карта на читалищата у нас, с интегрирана база данни за щатна заетост, субсидии, дейност, сграден фонд и др.
Картата е създадена от Фондация "Народни читалища", в партньорство с Института за пазарна икономика и с подкрепата на Фондация "Лъчезар Цоцорков".
Първата онлайн карта на читалищата в България е интерактивен инструмент с данни за местоположението и конкретните дейности на всяко читалище. Общинския барометър на читалищата дава обобщени данни за капацитета, персонала и финансирането на
читалищата във всяка от 265-те общини. Всичко това е със свободен достъп, а данните са събрани от Регистъра на читалищата и читалищните сдружения, Регистъра на обществените библиотеки, НСИ, НАП и Министерството на финансите.
Изследването разкрива парадокс в управлението на читалищния сектор в България:
читалищата подават информация за дейността си към поне шест различни институции, но въпреки това държавата не разполага с пълна, надеждна и съгласувана картина за реалното състояние на сектора.
Липсата на координация между Министерството на културата (МК), Министерството на финансите (МФ), Националния статистически институт (НСИ) и НАП води до претоварване на читалищата с дублиращи се отчети; липса на ефективен контрол и сериозни разминавания в ключови показатели като брой активни читалища, субсидирани бройки, приходи и разходи.
Критични липси на данни възпрепятстват адекватните политики и финансиране:
не се събира информация за пол и възраст на читалищните секретари, настоятелства и персонал, липсва база за анализ на застаряване, текучество и кадрови дефицити. Данните за държавни и общински субсидии се събират обединено, което прави невъзможно проследяването на реалния принос на общините. Няма и ясно разграничение между стопанска и нестопанска дейност.
Липсва централизирана информация за читалищните сгради, поземлената собственост и състоянието на материалната база, което пречи да се оцени реалният капацитет на читалищата за събития, гостуващи продукции и самофинансиране.
Авторите на доклада, неразделна част от интерактивната карта на читалищата отчитат, че
публичният регистър на читалищата не изпълнява ролята си на надежден официален източник,
тъй като регистърът не функционира повече от година, което блокира подаването на данни за 2024 г. и застрашава отчетността за 2025 г. Според този регистър закрити или недействащи читалища продължават да фигурират със статус „действащо“, а въпреки законовата възможност за заличаване при неподаване на данни, за периода 2021–2024 г. е заличено само едно читалище.
Най-малко 12 читалища са вписани повече от веднъж, а читалище „Искърски пролом – 1934“ (Лакатник) фигурира три пъти в регистъра с различни номера.
Данните за субсидирани бройки в Регистъра (около 5800) не съвпадат с тези на МФ (7773), което означава, че липсва информация за около 25% от субсидираните позиции в страната.
По време на проучването авторите са попаднали и на странни парадокси - клуб по краезнание е описан като „център за селскостопански консултации“, а езиков курс, реално е школа по пиано.
Обобщението на действителната ситуация сочи, че в сегашния си вид читалищният сектор се управлява на сляпо и въпреки наличието на много данни те са разпокъсани, несъгласувани, непроверяеми, а често грешни или остарели. Заради всичко това е наложителна цялостна реформа на регистрите и координация между институциите, в противен случай читалищата остават едновременно свръхотчитани и невидими в публичните политики.
Интерактивната карта показва, че в община Севлиево има 29 читалища, като 28 от тях са в селата. Държавната субсидия за 2025 г. е 1 212 410 лв., което прави 39 лв. на човек от населението. 71% от издръжката на читалищета в севлиевска община са от тяхната годишна субсидия, 60% от която отиват за заплати и осигуровки.
В читалищата в община Севлиево работят 91 служители, от тях 71 са на трудов договор. Читалищните секретари са 27, т.е. две читалища нямат секретар. От наетите половината са с висше образование, останалите със средно.
Повече за дейността на всяко читалище, какви клубове, състави и кръжоци поддържа, колко персонал има и сравнение с останали български общини, вижте в изследването.
