Преди малко над месец на телефона на "Севлиево онлайн" позвъни майка на първокласник от севлиевското Средно училище "Васил Левски". Обясни, че търси съдействие за проблем със съученик на детето й, който не се вписва в класа заради различно поведение. Това обаждане отлежава твърде дълго, докато нареченият от майката "проблем" не придоби формата на болезнена тема, за която малко се говори - темата за различните деца в общообразователното училище.
На различни места децата с дефицити са наричани анормални, деца със специални образователни потребности, с интелектуални затруднения. Могат да бъдат и с различни заболявания като аутизъм, синдром на Даун, закъсняло развитие, глухота, слепота и др. Най-общо в този текст тези деца ще бъдат наричани "различните деца".
Едно от тях е момче в първи клас на СУ "Васил Левски" в Севлиево и присъствието му в класа е повод родителите да са гневни, става ясно от писмо, изпратено до ръководството на училището, под което стоят двайсет и две имена. Според това писмо детето, чието име няма да бъде назовано по етични съображения, "е с неприемливо и невъзпитано поведение в ежедневната учебна среда", "системно говори и става по време на учебните часове без да приема забележки от учителите, което нарушава концентрацията на останалите деца", "агресивен е към съучениците си, прибягва до физическо насилие".
В писмото си родителите казват, че "сме напълно съгласни, че на всяко дете трябва да бъде даден шанс за образование, но следвайки именно тази логика, ученикът...отнема този шанс на нашите деца като влияе върху нормалното протичане на учебните часове".
И една палатка в клас допълва картината
Кулминацията на родителското нежелание различното момче да е в един клас с децата им дошла, когато в класната стая била сложена палатка. В нея момчето се усамотявало както по време на час, така и в междучасие. В палатката обаче искали да влизат и останалите, което вече се превърнало в проблем, който започнал да ражда конфликти между децата. Но тъй като различното момче си тръгвало на обед от училище, след това палатката можела да се ползва и от съучениците му.
След като сложили палатката в класната стая, от училището уведомили родителите, като насрочини нарочна родителска среща. Идеята на палатката била, когато различното дете има нужда да отиде в нея и се успокои без да пречи на останалите. С децата от класа работил и психолог, който обяснил какво налага да имат палатка в клас.
Притесненията на родителите и едно категорично искане
Въпреки опитите на училищното ръководство да обясни действията си родителите са непреклонни, ако се съди по писмото, копие от което бе изпратено и до "Севлиево онлайн". Ето какво пише там:
"Всички ученици ежедневно наблюдават как техен съученик е агресивен, невъзпитан, непослушен и не си взема поука от направените му забележки или наказания. Това нещо в един момент ще отключи в нашите деца чувство за безнаказаност и усещане, че каквото и да правят – последствия няма. Т.е. ще провокираме поколение, което няма чувство за мярка, спазване на правила и морал на поведение".
"Постоянните забележки по време на час, насочени към ...и постоянното внимание към него ще доведе до усещане в останалите деца, че агресията и своеволията са път към това да си забелязван".
"Заради това и още изброени истории от ученическото ежедневие на класа родителите искат различното дете да бъде преместено от класа, без да казват къде, а "при пренебрегване на проблема оставаме в правото си да алармираме последващи институции, както и да преместим децата си в друго училище".
Обществото трябва да се подготви
Много деца са с подобни проблеми, при въпросното са по-силно изразени, споделя заместник-директорът по учебна дейност в СУ "Васил Левски" Теодора Конова. Момчето е много умно и будно, но страда от дефицит на внимание. Трудно приема, когато му се скарат. Когато има нужда, излиза от клас, дори да е по време на час, но останалите деца са си изградили механизъм да игнорират тези му прояви, обяснява Конова като подчертава, че точно този клас изобщо не изостава в обучението, напротив.
В момента в първи клас на училището има четири деца със специални образователни потребности. Във втори клас във всичките паралелки има по едно такова дете, а в две паралелки има по две различни деца. В трети клас в два класа има по едно различно дете, в един четвърти клас са две. Общо в началната образователна степен на това училище различните деца са 14, по данни от училището.
В класовете от пети до дванайсти със специални образователни потребности са 20 деца, или общо в това училище са 34.
В цялата област Габрово на училище ходят 270 деца със специални потребности. С тях работят едновременно ресурсен учител, психолог, логопед. Техните постижения в клас не се оценяват с тройка, четворка или петица, а с качествена оценка. Те не се явяват на външно оценване и не излизат от училище с диплома, а със свидетелство за образователна степен. Независимо от всичко между тях има деца с изключителни постижения. Едно такова момче в прогимназиална степен владее перфектно английски. Работата в семейството е от изключително значение за начина, по който ще преминат през обучението си децата, защото повечето от тях трудно преработват информация.
Екраните правят децата ни аутисти
Според научни публикации на всеки 50 деца с поставена диагноза аутизъм, само едно действително е с разстройство от аутистичния спектър. Другите са с екранна зависимост. Те са възпитавани с екрани - прекалено гледане на телевизия, взиране в смартфони, таблети или компютър. Продължителните периоди пред екрани са довели до дезаптивно поведение и проблеми в развитието им като дефицит на вниманието, хиперактивност, опозиционно поведение, апатия, забавен говор, дефицит в когнитивните способности. Специалистите наричат това състояние виртуален аутизъм или придобит аутизъм, среща се дори като псевдоаутизъм. За разлика от аутизма, който е разстройство от аутистичния спектър, придобитият е продукт на възпитанието. Дори лекари трудно правят разлика между двата вида.
Децата с придобит аутизъм стават все повече, вече не са малко и в детските градини на община Севлиево и тези деца предстои да влязат в училище. За тях има и друг вариант - да преминат към индивидуална форма на обучение. Дали обаче като ги игнорираме им помагаме?
Съгласно действащата у нас Наредба за приобщаващо образование то "е процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици". Това става като се активират ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и се дадат равни възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на училищния живот. Родителите имат право да избират къде да учат децата им, но не могат да избират съучениците им, защото абсолютно всяко дете у нас има право на образование.
