от Емилия Димитрова
Лятото на 2020 г. е поредното, в което голяма част от жителите на общината бедстват. Цели села са само на водоноски, в други вода се подава за часове, два или три пъти в седмицата. На пръв поглед градът е най-облагодетелстван, но само ако се съди по липсата на официално обявен режим. Дни наред през деня вода няма, а нощем е с намален дебит и не стига до високите етажи.
Програмният период, за който бе обявено, че Севлиево ще получи пари по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ за справяне със ситуацията изтича след три месеца. Най-ранната възможност за подаване на проектно предложение, според изказване на кмета Иван Иванов от 2017 г., бе през 2018 г. Това обаче не можеше да стане заради липсата на прединвестиционно проучване, което е задължително условие за подаване на проекти, чието изпълнение да се финансира от европейските фондове.
За изработката на прединвестиционното проучване има и друго задължително условие – един оператор на ВиК за област. Това условие Севлиево изпълни (с голямо нежелание, б.ред.) през 2016 г.
Четири години по-късно нито стотинка не е влязла по оперативни програми за реконструкция и модернизиране на ВиК сектора. Към днешна дата не е ясно на какъв етап е гарантираният през лятото на 2016 г. от тогавашния министър на регионалното развитие Лиляна Павлова „проект по отношение на водоснабдяването“. Единствените отпуснати средства са от държавата, която е собственик на довеждащите водопроводи.
Паметта на мастилото
По темата с безводието в севлиевско са изписани килограми мастило. Като се започне от замразения в края на миналия век язовир „Мокра Бяла“, през дългите дискусии ще се препроектира и ще се строи ли изобщо водоема, в по-ново време ще има ли пари и откъде ще дойдат за ремонт на довеждащите водопроводи, по които водата почти напълно изтича преди да стигне чешмите.
Дълго предъвкваният проблем е дебело облечен в обещания и ангажименти с конкретни дати за изпълнение.
В годините след 2000 г. за хидровъзел „Мокра Бяла“ се говори като за приоритет. Тази и следващата година районът преживява кризисни дни без нормално водоподаване. През септември 2000 г. вода в Севлиево има веднъж седмично от 17.00 до 22.00 ч. Надеждите, че 2001 г. ще е по-добра са попарени – режимът започва през юли и свършва през февруари 2002 г. Под въпрос е не само бита на хората, но инвестициите в туризъм и в промишлеността.
През 2001 г. „Мокра Бяла“ е включен в Националната стратегия за водоснабдяване и канализация, няколко години по-късно продължава да стои твърдо в списъка с приоритети, но се сдобива и с нова роля - политическа дъвка за всеки, упътил се към властта.
През 2010 г. тогавашният министър на регионалното развитие в първия кабинет Борисов Росен Плевнелиев заяви в Габрово, че се търсят пари за „Мокра Бяла“ по оперативни програми.
Същата година при откриването на Градската пречиствателна станция премиерът Бойко Борисов каза: „Когато започнем да правим бюджета за догодина, ще търсим начин за преработка на проекта. Обещал съм му на вашия кмет (Йордан Стойков, б.ред.) че ще търсим пари за нов проект, защото старият е за много пари и не можем да се надяваме на Брюксел за него“.
Година по-късно, през 2011 г., областният управител Мариян Костадинов (ГЕРБ) декларира, че язовирът на Севлиево влиза в Националната водна стратегия. Съоръжението, по думите му, ще бъде вписано като приоритетно, без да се извършва препроектиране.
Нито едно от казаното дотук, не е изпълнено. Има още.
Обещания и тайнствен инвеститор
През март 2014 г. министърът на околната среда и водите в кабинета Орешарски, днес евродепутат, Искра Михайлова (ДПС) заяви в Габрово: „Имаме амбицията да започне строителството на три язовира още през тази година. Надяваме се през следващата да започне строителството на още три и вашият („Мокра Бяла“, б.ред. ) да бъде един от тях.“
Един месец по-късно друг министър в кабинета Орешарски - Десислава Терзиева (МРРБ) каза в Севлиево: „Има сериозен инвеститорски интерес към строителството на язовир „Мокра Бяла“, заради което правителството започва процедура по предоставяне на концесия на проектирането и изграждането му“.
До края на 2014 г. процедурата по избор на концесионер трябваше да е приключила. Пак тогава, през април 2014 г. министър Терзиева каза, че ако начертаните от държавата стъпки се извървят по план, до пет години язовирът ще е завършен и завиряването му може да започне.
Петте години минаха, а общината е осеяна с водоноски.
Надежда всяка оставете
Отдавна никой не вярва на нито една дума за „Мокра Бяла“. Дали и политиците го разбраха и през 2016 г. смениха рефрена. Новата мелодия изключваше изграждането на язовир и в нея се пееше за подмяна на довеждащите водопроводи, и двата строени през шейсетте години на миналия век и с големи водозагуби. На въпроса с какво ще се напълнят водопроводите, ако няма вода, няма и отговор.
Пак тогава, през 2016 г., към темата за безводието бе добавена нова –доброволното, но задължително присъединяване на Севлиево към Асоциацията по ВиК в Габрово. Тъй като предложението срещна сериозен отпор сред гражданите и част от общинските съветници, които трябваше да го гласуват, на 5 юли 2016 г. в Севлиево дойде тогавашният министър на регионалното развитие Лиляна Павлова (ГЕРБ). С нея бе Николай Нанков, директор на ресорната дирекция, който по-късно стана министър на МРРБ.
Тежката артилерия пристигна, за да вразуми съветниците и убеди гражданите, че с влизането в асоциацията и заличаване на ВиК-дружеството им, проблемът с водата ще бъде трайно и окончателно решен.
На тази среща бяха поставени конкретни въпроси, част от които е важно да бъдат припомнени:
Добрин Иванов – гл. инженер в „Бяла“ ЕООД (към датата на срещата) към Лиляна Павлова: Говорите за реформа в сектора. Но ние се реформираме, имаме инвестиционна програма, по която работим. Аз четох Закона за водите и отгоре надолу и отляво надясно и никъде не видях изискването за съществуване на един оператор по ВиК в дадена област, за да се кандидатства за европейско финансиране.
Лиляна Павлова: Изискването за един оператор е заложено в партньорското споразумение, което страната ни е подписала с Европейската комисия и без да го изпълним, няма как да се кандидатства за еврепейско финансиране в областите, в които има повече от един ВиК оператор. В крайна сметка обаче решението е на всяка община. Членството в асоциациите е доброволно, а решението за него е на общинските съвети. Вие решевате дали имате възможност да финансирате инвестиционните си намерения.
Недко Георгиев – общински съветник: Окрупняването ще доведе ли до монополизиране на водоснабдяването?
Лиляна Павлова: Не говорим за монополизиране, целта на окрупняването не е национализация, нито е скрит замисъл за концесиониране на водоснабдяването в бъдеще. Общините са съсобственици на ВиК-системите редом с държавата. Влизането на община Севлиево като член на асоциацията дава възможност за изготвяне на регионално прединвестиционно проучване, което ще е гарант, че ще се изпълнят всички предвидени проекти, които ще подобряват водоснабдяването на населението. Целта е да се приоритизират най-неотложените проекти, които ще решат проблемите на населените места. Освен това всяка община участва в асоциацията с право на глас, редом с държавата.
Недко Георгиев: Ако вземем решение да се присъединим към Асоциацията, можете ли да гарантирате, че до 5 години водният проблем на севлиевци ще бъде решен и как ще го гарантирате?
Лиляна Павлова: Влизайки в Асоциацията вие със сигурност ще имате гарантиран проект по отношение водоснабдяването. Освен това с проекти ще могат да кандидатстват и малките населени места с население под 2000 души, които могат да получат финансиране по Програмата за развитие на селските райони.
На 14 септември 2016 г. Общинският съвет отказа да даде зелена светлина за влизане в Асоциацията и два дни по-късно съветниците отново бяха подложени на вразумяване, този път от вицепремиера Томислав Дончев, който дойде за работна среща, закрита за медии. След нея Севлиево влезе в асоциацията, а ВиК „Бяла“ се вля във ВиК „Габрово“. С това парите от европейските фондове трябваше да влязат в употреба, но четири години по-късно нищо не последва.
Протести и милиони
През 2017 г. след граждански протести и гражданска подписка държавата отпусна над 8 млн. лв. за ремонт на половината от довеждащия водопровод от ВЕЦ "Видима" до Пречиствателната станция в Стоките. Водопроводът бе с изтекъл експлоатационен срок, какъвто е и другият довеждащ – от с. Стоките до с. Добромирка. За втория се търсят пари, за довършването на първия – също.
Според кмета на Севлиево Иван Иванов (отпреди няколко дни, б.ред.) пари по оперативна програма могат да бъдат получени най-рано през 2021 г., в новия програмен период, в който ще се финансират основно ремонти по водопроводна структура. За целта обаче е необходимо да има прединвестиционно проучване за нуждите в сектора за съответния регион, в случая област Габрово.
По това има известен напредък. В края на 2019 г. между Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие бе подписан договор за изготвяне на регионални прединвестиционни проучвания, които да се финансират по ОП „Околна среда“ 2014-2020. Още преди присъединяването към Асоциацията по ВиК обаче бе казано, че ще финансира по едно проектно предложение на област. Затова сега на дневен ред е въпроса дали това предложение ще бъде за община Севлиево, след като справка в сайта на ВиК Габрово сочи, че много села от община Дряново също са на тежък воден режим, водоподаването е нарушено и в села на община Габрово.
Във връзка с това „Севлиево онлайн“ изпрати въпроси до двете ведомства, за да стане ясно на какъв етап са прединвестиционните проучвания за района на ВиК „Габрово“, което е единствен оператор за територията на областта. Срокът за отговор тече.