Росен Терзиев е единственият спасител от габровска област, който участва в спасителната акция след земетресението от 6 февруари т.г. в Турция. Ден след завръщането си от южната ни съседка, мъжът се срещна с областния управител на Габрово Кристина Сидорова, от която получи благодарствена грамота. Пред нея и заместникът й Андрей николов, спесителят разказа за преживянато по време на мисията.
За Турция заминава на 8 февруари т.г. заедно с още 19 души. Росен Терзиев е спелеолог повече от две десетилетия и част от екипа на „Пещерно спасяване“, който в тази акция се състои от 12 спасители. Към тях се присъединяват и осем доброволци, единият от които е лекар. Това е прецедент в българската история- доброволци от Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ) заминават като спасителен екип на международна мисия.
На Терзиев са нужни само 5 минути, за да вземе решението да тръгне за Турция. „Организирахме се изключително бързо- колега публикува пост, в който попита дали има желаещи да помагат на терен", споделя мъжът.
Пътуването им е уредено от турска страна. Превозили ги със самолет на турските авиолинии до летището в Истанбул и още там, на борда, българите си поставят цел - да спасят човешки живот. Това се случва в град Антакия, вилает Хатай, където в продължение на шест дни работят неуморно от осем сутринта до три през нощта. Спасяват жена, която локализират, провирайки се през кухините между отломките на една от многото разрушени сгради.
Докато разказва Терзиев си спомня как трагедията обхваща всичките му сетива: километри, изпълнени само с разруха; миризмата на смърт и на изгорени боклуци, които оцелелите ползват, за да се сгреят; студът, който не успява да спре важната им мисия; вторичните трусове на всеки 10-15 минути; непрестанният вой на линейки, бученето на хеликоптерите и плачът хората, загубили близките си. Именно страданието на хората, когато разбират, че са загубили тези, които обичат, спасителят определя като най-трудно за забравяне. В опит да намалят болката на опечалените екипите изкарват и телата на починалите, когато това е възможно.
Пред спасителите не липсват и трудности от битов характер. В първите 40 часа в Турция пътуват от летището в Истанбул до това в Адана, а оттам до Хатай с автобус и камион, в който събират личната си екипировка с тегло около 2,5 тона. В Истанбул към тях се присъединява и екип медици от Германия с половин тон лекарства. Общо 3 тона тежест смелите българи пренасят няколко пъти, а когато пристигат в Антакия са настанени в палатки на стадиона. Там се помещават бежанският лагер, както и другите екипи.
Медиците са изпратени да помагат в лазарета, а спасителите са разделени на екипи от по 4 души, които работят на смени в различни локации. Българите често влизат там, където другите отказват. В една от опасните сгради Терзиев наранява крака си, но не съжалява. Спомня си как зданието е било подпряно от два багера, за да не рухне. Признава, че не е виждал нищо подобно и си пожелава да не види никога повече.