„Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура.“ - това заяви д-р Венелин Бараков, главен уредник в Историческия музей – Дряново, при представянето на новата си книга „(Не)познатият Колю Фичето (1800–1881)” в църквата „Свети Николай“ във Велико Търново – храм, изграден от самия възрожденски майстор.
Събитието се проведе на 17 август в рамките на фестивала „Варуша юг“ и Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на Първомайстора.
Дискусията за неговото творчество събра д-р Бараков, проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Константин Фичев – негов наследник. Домакин бе отец Славчо Иванов, свещеноиконом в църквата „Свети Николай“.
По думите на д-р Бараков,
силата на Колю Фичето е в умението да съчетава влияния от различни архитектурни традиции –
от българското средновековие и античността до западноевропейския Ренесанс и Барока. Той е креативен и образован строител, изготвял планове и макети на своите проекти, работил в Северна България, Цариград и Одрин, а дори османската власт го признава като водещ майстор по българските земи.
Новата книга на д-р Бараков допълва познатото знание за Фичето с нови изследвания за църкви, къщи, камбанарии, мостове и обществени сгради. Авторът обяви, че до края на септември предстои още едно издание, посветено на малко известната страна от таланта му – като резбар, каменоделец и скулптор.
„Велико Търново и Дряново са градовете на Уста Колю Фичето“,
подчерта д-р Бараков, допълвайки, че инициативите в рамките на юбилейната програма включват изложби, родова среща и популяризиране на делото му.
Проф. Петко Петков определи Фичето като „духа на българското Възраждане“ и неразделна част от националната идентичност: „Как да си представим Търново без църквата ‘Св. Николай’, ‘Къщата с маймунката’ или Конака?“. Според него примерът на Майстора – професионализъм, родолюбие и скромност – е особено нужен и днес.
Константин Фичев, шесто поколение наследник на Майстора по мъжка линия,
разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.
