Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България) представи седмото поредно проучване за свободата на словото в България. То отчита, че българските журналисти работят при непрекъснат стрес на работното място, рекордно висок политически натиск и сериозен риск от атаки със SLAPP дела, известни също като „дела шамари“.
“Изследваният период – 2023 и 2024 г., е изключително интересен, защото това е период на безкраен цикъл от избори – феномен, който безспорно оставя своите следи върху журналистиката. На последните избори през октомври станахме преки свидетели на откровена агресия срещу журналисти – както вербална от водещи политици, така и буквално физическа от представители на политическите партии по места. Завърна се и феноменът с „опразването на столчета“, коментира Мария Черешева, журналистка и председателка на УС на АЕЖ-България, която модерира дискусията.
„В такава среда работят българските журналисти“, посочи авторът на доклада д-р Илия Вълков, член на УС на АЕЖ-България, журналист в БНР и преподавател в УНСС.
Позитивните оценки в сектора са плахи и несигурни. Мнозинството от респондентите оценяват свободата на словото в България със „средна“ оценка. Регистрира се плахо нарастване на позитивните оценки „добра“ и „много добра“ и спад в оценките „лоша“ и „много лоша“. Остават обаче сериозни проблеми за решаване: концентрацията и непрозрачната собственост, сливането на икономически и политически интереси, липсата на синдикална защита и недостатъчната професионална подготовка на журналистите. Мнението, че саморегулацията в сектора е неефективна, скача с близо пет пункта в сравнение с 2022 г.
Концентрирането на медиите в София, разширяването на „информационните пустини“ и изчезването на регионалната журналистика вече са неотменима част от пейзажа в сектора.
Вероятно заради поредицата от сътресения в политическата среда за първи път натискът, който идва оттам, достига пик – 77,2% от участниците в проучването го посочват като най-често срещан в работата им.
Разпространението на клевети срещу журналисти и медии също е във възход. Продължават да бъдат високи и стойностите на автоцензурирането. „Апатия и преумора“, „влияние на политици върху собственици на медии“, „вътрешен натиск“, „дела шамари“ – всичко това е част от професионалния дневен ред на българските журналисти.
Според Орлин Спасов, медиен експерт от Фондация „Медийна демокрация“ и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, през последните години имаше стабилизиране на медийната среда, но сега
започва отново регрес и увеличаване на политически натиск.
„Политическите субекти задкулисно възстановят своето влияние върху медиите и наблюдаваме реставрация на опитите им да влияят“, отбеляза той.
За първи път АЕЖ-България прави опит да маркира стреса в работната среда. Отразяването на трагични събития и катастрофи и разказването на истории с жертви и човешко страдание оказват влияние върху психиката на репортерите. Общо 80% от участниците в анкетата посочват, че „често“ и „понякога“ изпитват стрес. Почти всеки втори е претоварен от отразяването на събития всеки ден в седмицата. И внушително мнозинство от 80% смята, че работодателите в медиите трябва да осигурят професионална помощ за справяне със стреса. „Българският журналист се идентифицира със симптомите на депресия. Така журналистиката става рискова професия в здравен смисъл“, обобщи Орлин Спасов.
Традиционно изследването на АЕЖ-България се опитва да очертае формите на натиск върху журналистите и журналистическото съдържание, да мери самочувствие и усещания за проблеми и възможности в българската медийна среда, да улови реакциите на участниците в проучването спрямо непрестижни практики като външна и вътрешна намеса в журналистическата работа, да регистрира оценката им за самоограниченията и автоцензурата. Използват се различни индикатори, които маркират резултати от неправомерния натиск, заплашващи финансовия, морален и физически интегритет на журналиста, неговата независимост да взима самостоятелни и обективни решения. Полезни ориентири са също описанията и примерите, които дават респондентите при отворените въпроси.
Сравнени с проучването отпреди две години, в процентно отношение през 2024 г. резултатите не показват сериозни динамики. Но прави силно впечатление, че делът на респондентите, които свидетелстват за политически натиск, расте до 77,2% (през 2022 г. е 72,5%).
Тежестта на съдебното преследване и разпространението на клевети срещу журналисти и медии също нараства устойчиво.
Около 43% от анкетираните посочват, че лично са били обект на неправомерен натиск. Когато обаче въпросът се отнася към наблюдение спрямо друг колега, т.е. мери се и усещане, и обхват на непрестижна практика, нивата на отчетената принуда растат до близо 60 на сто.
Според Орлин Спасов се наблюдават тежки форми на трудова експлоатация на журналисти, което води до сериозни последици върху понижаване на качеството и ограничаване на свободата на словото. Основание за този извод са често срещаните изрази в изследването като: „претоварен режим“, „ниско заплащане“, „липса на защита от страна на медията“, „финансов натиск“ и др.
Спасов обърна внимание, че за първи път в анкетата се откроява нов аспект на проблема с дезинформацията. Досега фокусът винаги е бил върху дезинформацията, идваща от чужбина. „Но сега установяваме обрат – дезинформацията вече се свързва с работата на българските медии, които стават сцена на подвеждаща информация, с изказванията на политици, с кампаниите около миграцията, еврото, ЛГБТИ общността и др.“
Проучването е направено чрез анкета, която журналистите попълват доброволно през сайта на АЕЖ-България и специализираната платформа за онлайн проучвания на социологическа агенция „Алфа Рисърч“. Анкетата бе отворена по традиция в навечерието на 3 май 2024 г., когато се отбелязва Международният ден на свободното слово, и затворена на 17 юни.
През 2024 г. се включиха 206 души (през 2017 г. броят на участниците е 200, а през 2020 и 2022 г. – 204). Основната група от респондентите посочват, че работят като журналисти. Сред тях има редактори, заместник главни и главни редактори, продуценти, кореспонденти, собственици на медии. Сред попълнилите анкетата са и медийни експерти, включително университетски преподаватели и представители на регулаторни органи. Докладът се изготвя на база на отговорите. Той дава моментна картина, без да претендира за изчерпателност или да се възприема като детайлно огледално отражение на медийната действителност в България.