Когато званията се присъждат посмъртно, тъгата витае над емоцията от признанието, на снимката: кметът Иван Иванов с огърлицата, символ на местната власт, преди да предаде ключа на Севлиево на Ивайло Костадинов
от Емилия Димитрова
На тържествена церемония снощи, по случай Деня на Севлиево, Костадин Костадинов бе удостоен със званието "Почетен гражданин на Севлиево". Символичният ключ на града кметът Иван Иванов връчи на Ивайло Костадинов.
Ивайло Костадинов получи ключа на Севлиево, който се присъжда посмъртно баща му Костадин Костадинов, снимка: "Севлиево онлайн"
"За мен е голяма чест да получа това признание, защото считам, че баща ми го заслужаваше. Аз, като негов горд син, обещавам, че ще правя всичко по силите си за Севлиево и неговите жители, както правеше той", каза при получаване на отличието Ивайло Костадинов.
Званието се присъжда на Костадинов за особените му заслуги в обществения живот в Севлиево и активната му благотворителна дейност в полза на спортисти, деца, занимаващи се изкуство и наука, неправителствени организации и за дейностите му в полза на Севлиево и неговите жители.
Койстадин Костадинов е роден на 4 септември 1957 г. в с. Горна Липница, община Павликени. Средно образование завършва във Велико Търново, висше - в Киевския университет. Между 1979 и 1990 г. работи в гр. Оскол, Русия. Това е времето, което окончателно бележи силната любов на Костадин Костадинов към Русия. Тези, които го познават помнят колко много обичаше да пътува до Русия, как четеше всичко за страната, говореше свободно руски, посрещаше и спонсорираше участия на руски състави и изпълнители в Севлиево.
Костадин Костадинов обичаше Севлиево. Затова организира провеждането на частен пленер за художници, чийто домакин бе неговият хотел "Хелиос". Към художниците, които идваха за участие, поставяше единствено условие - да рисуват красотата на Севлиево и околностите. С годините пленерът се превърна в негова страст и запазена марка. Мечтаеше един ден да подреди всички картини в изложба, за да им се радват повече хора.
Костадин Костадинов не беше чужд на добротворчеството. С лекота организираше и ръководеше десетки благотворителни инициативи като два пъти президент на "Ротари клуб" Севлиево и два мандата председател на най-голямата неправителствена работодателска организация в региона "Севлиево 21 век".
Преди всичко обаче, Костадин Костадинов беше много добър човек и верен приятел. Това, че си отиде рано, не е загуба само за семейството му, а за всички, които живееха с неговия ентусиазъм и споделяха с него радостта му от живота.
Когато го попитах в едно интервю плаче ли, очите му плувнаха и каза: "Все по-често. Когато през 2009-та трябваше да кажа на хората, че ще им удържам от заплатите, изгубих гласа си и се разплаках пред тях. Твърд човек съм, но когато става дума за нечия съдба, се вълнувам и сълзите са нещо естествено. Ето, дори сега, когато ти разказвам за това, очите ми отново се напълниха. Иначе бързо се ядосвам. Но и бързо ми минава. Нали ти казах, не съм злопаметен. Избирам да помня доброто".
