Начало на есенния изложбен сезон в Музея на хумора и сатирата поставя откриването на "Обезглавявания" на Николай Панайотов. Вернисажът е е на 11 октомври от 18:30 часа в зала 3.
Музеят дава на прочутия в цял свят български художник пълната свобода какво да бъде представено в изложбата. По думите на автора, публиката ще види творби, които не са излагани в комерсиалните галерии в България и чужбина.
Малко по-рано, от 16:00 часа, Николай Панайотов ще проведе майсторски клас с даровити деца от Габрово.
Изложбата на Николай Панайотов е сбор от различни посоки на търсене и серии произведения, създадени в различни периоди и места, понякога противоречиви. Те носят и собствени обезглавявания, за да няма авторът задръжки и вярност към стил, техника и форма, към някакво общо тяло, от което да е зависим. В много от тях има ирония и сарказъм, такъв, какъвто тече и стимулира състоянието на загубване на главата - важно условие за едно произведение на изкуството.
Обезглавявания е драмата на отделяне на главата от тялото, от произхода, от етническата и родствената връзка; драмата на понасяне в свободно летене по света, в търсене на прикрепване към ново тяло, нова идентичност, територия и род; драмата на смяната и подмяната в най-широк смисъл в днешния свят.
Обезглавявания сполетяват неверните съпруги в някои страни, където има мъжка доминация, сковаваща традиция, зрелищно наказание за назидание, страх, който парализира инстинкта за лична свобода и независимост.
Обезглавявания се случват при загуба на здрава реалистична преценка; чрез утопични лудости за налагане на нов социален ред, общество и нова личност; чрез манипулации на религии и идеологии, лишаващи от индивидуално мислене хората, които са неспособни да мислят самостоятелно и лесно се подчиняват на една диктаторска или доктринерска глава.
Обезглавявания е рефлекс срещу организираната посредственост; срещу спирането и елиминирането на ново, оригинално творчество или мислене, различно от механизмите на завистта, която е винаги в услуга на безличността и статуквото.
Обезглавявания стават чрез откупуване, отрупване със златни монети от главата до петите и парализиране в подчинение на златното охолство; чрез загубване на връзката с реалността и безглаво изчезване в блатото на бляскавата имитация и консумация.
Не е ли състоянието на самообезглавяване ирационалният делир, обхванал днешния свят, който е потопен в информационно блато, без ориентир за това кое е истина, кое е лъжа, кое е добро и кое е зло - свят, който се е унесъл в съня на перверзна наркоза, очакващ оздравителното си събуждане.