На днешния ден през 1878 година е подписан Берлинския договор. Съгласно него Румъния получава Северна Добруджа, Сърбия - Нишко и Пиротско, Високата порта си връща Македония и Одринска Тракия. Между Дунав и Стара планина е създадено васално Княжество България (63 752 кв. км и 1 740 000 души), а на юг от Балкана - автономна област Източна Румелия (35 901 кв. км и 816 000 души).
Берлинският договор е международен акт, подписан от представители на държавите, участвали в Берлинския конгрес (1878 г.). Главното му предназначение е ревизията на Санстефанския договор (1878 г.). По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части. Първите 12 члена на договора се отнасят за Княжество България, чийто статут в общи линии се запазва, но намалява неколкократно територията му, ограничавайки го да земите между река Дунав и Стара планина, заедно с тогавашния Софийски санджак. Друга промяна е намаляването на срока на руската окупация от 2 години на 9 месеца.
Както и според Санстефанския договор, князът трябва да бъде избран от народа със съгласието на Великите сили и Османската империя, като се забранява той да бъде представител на някоя от европейските управляващи династии. За управлението на Княжеството се предвижда Органически устав (Конституция), изработен от събрание на местни първенци. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да и плаща ежегоден данък, но има собствено правителство и войска. За България остават в сила част от капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя до началото на Руско-турската война. Османската армия няма право да навлиза в нейната територия.
източник: http://bolgari.net/