България е нарушила правото на свободно изразяване и правото на справедлив съдебен процес на журналиста Росен Босев, допускайки той да бъде осъден за клевета през 2019 г. в частно наказателно дело, заведено от бившия шеф на комисията по финансов надзор и на Българската банка за развитие (ББР) Стефан Мавродиев.
Това посочва в свое решение Европейският съд по правата на човека в Страсбург, обявено във вторник, 4 юни.
Росен Босев, който по това време работеше за в. „Капитал“ и беше част от Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти България, подаде жалба срещу България в Страсбург заради съмнения в безпристрастността на съдия Петя Крънчева при произнасянето ѝ по повдигнатите срещу него обвинения. Съдия Крънчева отказа да си направи самоотвод по казуса на Босев, въпреки че в миналото журналистът е публикувал критични материали, поставящи под съмнения нейната професионална етика.
Държавата употреби институции, за да накаже жрналист - Съдията-докладчик по делото Петя Крънчева е била обект на серия критични публикации с автор Росен Босев. Съдия Крънчева отказва да си направи отвод, въпреки че такъв е поискан от журналиста. Този факт дава основания за сериозно съмнение в обективността на съда. Как може да се гарантира, че съдия, лично засегнат от работата на журналист, няма да бъде пристрастен, когато му се наложи да гледа дело срещу същия журналист? - от историята на делото срещу Росен Босен и още - тук.
Решението на съдия Крънчева от 2017 г., потвърдено от Софийски градски съд през 2019 г., предизвика международно възмущение като
пример за това как представители на държавната власт у нас могат да употребяват институции, за да накажат критичен журналист.
То бе кулминация на серия от демонстрации на административен и съдебен натиск от страна на Стоян Мавродиев и управляваната от него КФН спрямо журналисти и медии, изпълняващи професионалните си задължения.
В тази връзка, ЕСПЧ установява, че България е нарушила правото на Росен Босев на справедлив съдебен процес по чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), както и свободата му на изразяване по чл. 10 от Конвенцията.
По отношение на справедливостта на процеса Съдът се произнася, че жалбоподателят е имал право да има обективни и основателни съмнения относно безпристрастността, с която съдията ще упражнява функциите си при разглеждането на жалбата му срещу присъдата, постановена от първоинстанционния съд, пишат от Българския хелзински комитет.
ЕСПЧ отбелязва, че по искането на Босев за нейния отвод се е произнесла именно съдия Крънчева. „Това объркване на ролите на съдията и страната очевидно може да породи обективно обосновани опасения дали процедурата е в съответствие с принципа, че никой не може да бъде съдия по собственото си дело, и следователно относно безпристрастността на съда“, посочва Съдът.
По отношение на свободата на изразяване ЕСПЧ намира, че намесата на държавата не е била необходима в едно демократично общество.
Съдът сочи, че ограничението, наложено на правото му на свободно изразяване, защитено от чл. 10 от Конвенцията, не е било придружено от ефективни и адекватни гаранции срещу произвол и се позовава на две ключови свои решения – Кудешкина срещу Русия и Бака срещу Унгария (и двете решения, установяващи нарушения на свободата на изразяване на съдии, отстранени от длъжност за изразени от тях мнения), коментира още правозащитната организация.
Росен Босев е представляван от адв. Александър Кашъмов и адв. Стоян Мадин в производството пред ЕСПЧ. Съдът присъжда на журналиста обезщетение от 511 евро, с които да покрие сумата по глобата, на която е осъден от Стоян Мавродиев, както и други 3000 евро за морални щети. България е осъдена да плати и разходите за адвокат в размер на 3013 евро.
“Това решение е много важно за България, защото на първо място потвърждава за проблем с т.нар. “SLAPP” дела срещу журналисти, които упражняват свободата на словото в обществен интерес и са оставени без необходимото ниво на съдебна защита в тези случаи. Втората част на решението също е интересна, защото тя се отнася до това, че на Росен (Босев) му е отказан справедлив процес.
Много рядко Съдът в Страсбург, по които и да е дела, от която и да е държава, намира нарушение и на двете права – и на правото на свободно изразяване, и на справедлив процес. Тук, според мен, нарочно е подчертано, че има нарушение на правото на справедлив съдебен процес, което включва и правото да бъдеш съден от безпристрастен съдия.
Така Съдът в Страсбург обединява два големи проблеми пред българското общество – защитата на свободата на изразяване и съдебната система такава, каквато е и съдът такъв, какъвто е”
Според адв. Кашъмов, макар и съдебните решения срещу Росен Босев да са съответно от 2017 г. И 2019 г., а самият казус, за който е осъден, от 2013 г., ЕСПЧ е взел предвид при решението си “един много по-голям и цялостен контекст”, като до съвсем скоро е имало размяна на становища с българската държава.
“Промените не са грандиозни. Нито проблемите в съдебната система са отстранени, така че да сме изправени пред една нова ситуация с една съвсем нова и непорочна съдебна система, нито имаме кой знае напредък в защитата при дела за обида и клевета срещу журналисти. По-скоро можем да кажем, че имаме нови предизвикателства, нови заплахи и фактори, каквато е гражданската клевета и която е много по-тясно свързана със SLAPP”.
По думите на Кашъмов, това решение на Съда в Страсбург е един стандарт, който да бъде следван от българското правителство и от министерството на правосъдието в стремежа му да оправи системните проблеми, които са констатирани от Съда.
“Едно анти-SLAPP законодателство може да не реши напълно тези проблеми, но би било една голяма крачка в правилната посока. Защото това, което виждаме и от делата, е необходимост от един бърз и относително безпристрастен процес, в който журналиста и медията, като бъдат поставени на подсъдимата скамейка, образно казано, да имат едно по-високо ниво на защита. Това не е само защита на тях самите, а и на обществото, което има нужда да чуе фактите, критиките и посланията, които журналистите и медиите разпространяват”, коментира адв. Александър Кашъмов.
В контекста на това ключово решение на ЕСПЧ, АЕЖ припомня съвместния призив с фондация “Програма Достъп до информация” към българското Министерство на правосъдието да продължи и доведе докрай работата по законодателните предложения за ограничаване на делата шамари (SLAPP) срещу журналисти и граждански активисти.