На 4 ноември „Севлиево онлайн“ съобщи за освобождаването на Захари Дошков, който оглавяваше Регионалната здравноосигурителна каса (РЗОК) в Габрово от създаването на институцията. В отговор на въпросите ни от НЗОК заявиха, че договорът му е прекратен „по взаимно съгласие“. В интервюто, което следва, Дошков категорично опровергава тази версия: казва, че не е искал да напуска, и разказва как ръководството на Касата му е обяснило, че трябва да изпълни политическо решение, въпреки че няма претенции към работата му. Така официалният отговор, изпратен до медията, се размина съществено с разказа на освободения директор. Неговият разказ поставя под съмнение достоверността на написаното в имейла до „Севлиево онлайн“ за обстоятелствата около отстраняването му.
Г-н Дошков, в отговор до „Севлиево онлайн“ по повод мотивите за отстраняването Ви от ръководството на Здравната каса в Габрово, от централата на НЗОК казаха, че прекратяването на договора Ви е „по взаимно съгласие“. Защо поискахте да напуснете точно сега и толкова изненадващо за екипа Ви?
Не съм искал да напускам. Освобождаването ми беше изненада и за мен, още повече начина, по който се случи.
Всичко стана в рамките на една седмица и това е седмицата преди втория тур на президентските избори. Напълно изключвам моята личност да има нещо общо с изборите, но със сигурност има нещо общо с политиката, която вече се провежда. Ето какво се случи.
На 27 октомври бях поканен за среща с ръководството на НЗОК. Отидох подготвен да разговаряме за изпълнението на текущите задачи, стоящи пред РЗОК Габрово. Току-що бяхме приключили успешно процеса по индивидуално договаряне с лечебните заведения от област Габрово, съгласно новите национални рамкови договори за медицинска и дентална дейност за периода 2026-2028 година.
Скрийншот от имейла на НЗОК до "Севлиево онлайн"
Не мога да скрия, че останах повече от изненадан, когато вместо професионален дебат, директно ми бе предложено да се прекрати безсрочният ми трудов договор като директор на Районната каса в Габрово. Предложението беше за прекратяване по взаимно съгласие, без предизвестие и обезщетение.
Бяха ли изтъкнати причини за това бързане да бъдете освободен веднага?
Напротив. И това е най-озадачаващото. Разяснено ми беше как ръководството на НЗОК няма абсолютно никакви претенции към моята работа, но е длъжно да изпълни взето политическо решение, защото било нормално всяка нова власт да работи със свои кадри.
Бяха ли назовани конкретни политически фигури, партийни централи или лица от Министерството на здравеопазването, които стоят зад това „политическо решение“?
Не, разбира се. Но този отговор сам по себе си беше твърде несъстоятелен, да не кажа абсурден, защото НЗОК е обществена, дори не държавна организация. Или поне трябва да бъде такава, защото като такава беше създадена.
Не приех предложението да бъда освободен по взаимно съгласие, като казах, че ми е необходимо време да го осмисля и да си изясня ситуацията.
Тъй като ми беше казано, че става въпрос за политическо решение, се почувствах длъжен да потърся обяснение от местните политици, свързани с управляващата политическа сила - единствените политици, които имат някакъв поглед върху дейността ни в Районната здравноосигурителна каса.
Същите ме увериха, че не са правили предложение за подобно решение и не са съгласни с него. Дори поискаха време да проверят обстоятелствата и да се опитат да ги променят.
Но това така и не се случи?
С оглед на последвалите събития да, не се случи. Но въпреки разговорите и изразената подкрепа, аз вече бях решил за себе си. Нямаше как повече да съм начело на регионална структура, за дейността на която се вземат политически решения, вън от професионалното ръководство на централа. Нямаше как, щом за някого с политическо влияние се явявам политическа пречка, да продължа да бъда такава, без да пострада качеството на нашата работа.
Така на 3 ноември за втори път се срещнах с ръководството на НЗОК по тяхно искане. Офертата към мен беше същата - да напусна по взаимно съгласие. В крайна сметка след дълъг разговор, бях освободен на друго основание от Кодекса на труда, което урежда прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу минимално предвиденото обезщетение.
На тази втора среща пак ли не бяха посочени конкретни причини да бъдете уволнен? Защото от думите ви става ясно, че не става въпрос за професионални пропуски, а за изпълнение на политическо решение.
На тази финална срещата отново бях уверен в липсата на всякакви конкретни пропуски и забележки в работата ми. Ръководството пак изтъкна причината за техните действия - взето решение, като бе подчертано, че решението е на високо политическо ниво. Наистина нямам никаква представа къде се намира то и от кого се представлява.
Не ви ли мина през ума да потърсите правата си по съдебен ред?
Работя в НЗОК вече 27 години като директор на РЗОК Габрово. Това е от създаването на институцията до деня на освобождаването ми. Напълно съзнавам, че не съм вечен. По тази причина нямах никакво намерение да действам по стандартния за ситуацията начин. Можех да изляза в дълъг болничен, отлагайки напускането, или да чакам дисциплинарно уволнение след проверки с изфабрикувани нарушения, което да обжалвам в съда и без проблеми да съборя.
Всичко това обаче просто противоречеше на моя морал, ценности и на сетивата ми за истина, добро и зло. За да си тръгна, исках единствено това да се случи с някакво елементарно уважение, ако не с благодарност за положения труд. Е, не се получи, но мисля, че имах правото на това.
Защо смятате, че имате право на уважение? Кажете го, хората не познават в детайли работата в Здравната каса, чийто публичен образ се свързва най-вече с усвояване на огромен публичен ресурс?
Защото стартирах работата на регионалната институция първоначално с лични средства, от своя дом, с домашния телефон и личния автомобил, вярвайки в идеята да се замени един ретрограден подход в здравеопазването със съвременен, европейски здравноосигурителен модел, способен да даде удовлетворение на пациентите и стимул за лекарите.
Защото бях единствения директор на РЗОК, който от старта на здравното осигуряване никога не е прекъсвал работата си. Мисля, че дори не съм имал и ден временна неработоспособност поради болест. Явявал съм се и съм печелил цели девет конкурса по времето на всяка една управляваща политическа сила.
Може би е имало случаи, в които от Вас е поискано да „затворите очи“ пред нарушения, отчетени фиктивни дейности по клинични пътеки или финансови санкции спрямо определени договорни партньори, които в даден момент са били близки до управляващите?
Никога не допуснах политика на работното място. Никога, абсолютно никога, нито един политик не си позволи да поиска нещо от мен - професионален компромис или дори безобидно назначение на служител на периферна длъжност. Сам по себе си този факт е голям комплимент за мен.
Как изглеждаше контролът върху публичните средства през тези 27 години?
През този дълъг 27-годишен период заедно с моите колеги, работихме честно и отговорно и не произведохме нито един обществен скандал. Никога не сме имали констатирани нарушения от множеството вътрешни и външни за институцията проверки. Всеки може да провери - в деловодствата на НЗОК и на компетентните органи няма нито един, дори анонимен сигнал за съмнения в нашата работа.
Основна професионална мисия ни бе контрол върху публичните здравноосигурителни средства и противодействие на опитите за злоупотреба във финансираните от нас здравни дейности. За целта се срещахме редовно с представители на компетентните органи, за да анализираме отчетни данни и да набелязваме теми и обекти за проверки от тяхна страна и съвместно. И към момента се работи в различни направления, в следствие на тези анализи.
Случвало ли се е да Ви предлагат пари срещу компромис с контрола?
Никога не взех плик, предлаган ми макар и рядко за безпринципни компромиси, до момента в който предлагащите ясно разбраха, че този подход няма как да проработи при мен. Вземащите, освен лишени от морални устои, са лишени и от възможността да бъдат независими и да постъпват без изключение безпристрастно и принципно.
Защото мисля, че както аз, така и моите колеги от РЗОК, имаме уважението на нашите договорни партньори, на осигурените лица в региона - пациентите, ползващи здраноосигурителни дейности и административни услуги, както и на свързаните с дейността ни структури и институции.
Какво според Вас се цели с тази промяна в ръководството на Касата в Габрово и има ли опасност контролът върху публичните средства в региона да бъде отслабен?
Не мисля, че с моето напускане се цели да се отслаби контрола върху публичните средства в областта. Може да е наивно, но мисля, че и най-лошото политическо решение не би си поставило такива цели. А и той не би се отслабил, ако досегашният изграден, подготвен екип продължи да работи спокойно, без нови сътресения и необмислени промени.
Във вашата публикация за моето освобождаване посочвате, че според някои от екипа съм бил твърде мек на моменти. Мислих върху това и се питах дали наистина съм бил мек и към кого. Смятам, че това е въпрос на гледна точка.
Да, вътре в управляваната от мен структура никога не съм възприемал твърдата ръка като добър управленски подход. Винаги съм считал, че във всеки служител трябва да се търси доброто и да се набляга на положителните професионални качества. Винаги съм бил воден от разбирането как хората трябва да бъдат оставяни да работят относително свободно, контролирани на първо място от индивидуалното си чувството за отговорност и едва тогава административно.
Що се отнася до подходът ми вън от РЗОК, едва ли някой би ме квалифицирал като мек, защото възпитанието, уважението, зачитането на чуждото достойнство и диалогичността са задължителни за всеки на подобна позиция. Без никакви нюанси мога да кажа, че огъвания и компромиси спрямо основните си професионални задължения, договаряне на дейности и непрекъснат контрол върху тях, никога не съм допускал. Пък и вече казах, политици не са искали от мен да си затварям за нещо очите, било то да сключа договор вън от регламента или да не упражня предвидения административен и финансов контрол върху публичните средства. В редките случаи, в които други се опитаха, получаваха еднозначен отговор. Наистина, тук бях достатъчно твърд и това се знае.
Вие не сте единственият освободен шеф на РЗОК, имате ли предположени каква е целта?
Мога да предполагам, но не съм абсолютно сигурен, затова няма да го направя на глас точно сега.
Огорчен ли сте?
Не, не бих казал, че чувствам точно огорчение. Огорчението може да дойде само по отношение на близки хора, в които си вярвал. Още на 4 ноември изпратих писмо до нашите партньори - лекари, зъболекари, фармацевти, с което ги информирах, че вече не съм директор на Районната каса и обясних накратко какво се е случило. Получих десетки обратни отговори и телефонни обаждания с благодарност за коректната обща работа и с чисто човешка подкрепа. Това, както и сълзите в очите на колегите от РЗОК, е моето удовлетворение.
Не съм огорчен, възмутен съм, че през 21 век в страна, членка на ЕС, в една толкова важна обществена институция могат да се вземат решения чрез политическо вмешателство, вместо чрез професионален анализ.
Вече сте извън системата, но съм убедена, че още дълго ще се чувствате част от нея. Успяхте ли да създадете своя визия за бъдещето на здравното осигуряване?
Преди две години, когато се навършиха 25 години от създаването на НЗОК и стартирането на здравното осигуряване у нас, институцията издаде един алманах за юбилея. Бях поканен, наред с всички директори и управители на НЗОК през годините, да споделя в него своите мисли във финалната му част.
Точно там отбелязах, че задължителното здравното осигуряване в България ще имат добро бъдеще ако НЗОК се върне към своите същностни корени – да не бъде одържавена бюджетна структура, силно зависима от актуалната политическа обстановка, а истинска обществена организация, която се управлява в обществена полза чрез максимално представителство на осигурените лица, заедно с работодателите, синдикатите, общините и държавата.
Днес не ми се иска, но определено мисля, че доброто бъдещето на здравното осигуряване е застрашено. Не мога да мисля по друг начин, когато виждам, че процесите на политическа зависимост се задълбочават.
