Според данни на Института за пазарна икономика в Севлиево работят 11894 души, чиято средна месечна заплата възлиза на 1 484 лв. При възприемане на идеята за преотстъпване на една пета от постъпленията от данък общ доход, се очаква собствените приходи на Севлиево да нараснат с 4 млн. лв. - увеличение с 34% . Това е идея, лансирана от Бойко Борисов, когато беше кмет на София и която си остана идея по-късно, когато Борисов стана премиер.
Финансовата децентрализация бе един от въпросите, отправени към кмета на Севлиево по време на публичното обсъждане на бюджета. Темата от години е тема и на анализите на Института за пазарна икономика (ИПИ), който провежда кампания за финансова децентрализация и преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините. Предложението е данъкът върху доходите на физическите лица да се събира както досега (от НАП), като автоматично се преотстъпват 1/5 от приходите към общините на принципа „парите следват личната карта“, тоест към общината, в която е регистрирано лицето.
За финансовата децентрализация с препратка и към бюджет 2024, който днес беше гласуван от Общинския съвет, "Севлиево онлайн" разговаря със заместник-кмета финанси Калина Георгиева.
Какво мисли финансистът за повече финансова самостоятелност на общините?
В България нивото на финансова автономия е ниско, а общините остават силно зависими от трансферите от държавния бюджет. Целта на финансовата децентрализация е да се даде по голяма свобода на общините във вземането на финансови решения и да се увеличи техния фискален капацитет. В тази връзка смятам, че преотстъпването на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините трябва да бъде придружено от работещи изравнителни механизми, в т.ч. и насочване на изравнителната субсидия към по-бедните общини.
Какво би променило, ако една пета от ДОД остават в общините и конкретно за нашата община?
Една такава промяна, която е насочена към повече финанси на местно ниво с повече правомощия на местните власти би била в положителна насока. Тя ще даде стимул на местните власти да работят за повече инвестиции, нови работни места и по-високи заплати. Увеличаването на собствените приходи в община Севлиево с над 4 млн. лв. положително ще рефлектира върху това, което се случва на местно ниво: в чистотата на улиците, в качеството на образователните и социалните услуги, в качеството на инфраструктурата и като цяло върху средата на живот на гражданите, които живеят на територията на нашата община.
Личното ми мнение е, че за община като нашата, с подготвено и амбициозно ръководство, което не се страхува да прави промени на местно ниво, финансовата децентрализация само би допринесла за подобряване качеството на живот и за постигане на устойчиво икономическо развитие.
Стигат ли парите на Общината, за да отговори на очакванията на гражданите и може ли да се каже, че Община Севлиево страда от липса на собствени средства, както се твърди за повечето български общини?
Разбира се парите никога не стигат. От години сме наложили строга финансова дисциплина и стриктно спазване на фискалните правила във всички структури и звена на администрацията и второстепенните разпоредители с бюджет.
В краткосрочен план общината има стабилност, но желанията и очакванията на гражданите са големи и за да им отговорим се нуждаем от значителен финансов ресурс. Ние сме силно зависими от трансферите от централния бюджет, за да покрием основните разходи за всички услуги, които предоставяме.
Какви са предизвикателствата пред Община Севлиево в новата бюджетна година?
Предизвикателствата са много: достигането на новото ниво на минималната работна заплата в структурите на местна издръжка (а те не са малко както знаете), адекватност на инфлационните процеси, реализирането на поетите ангажименти към гражданите, в условията на ограничен финансов ресурс, управлението на проекти за милиони левове, за които е необходимо да използваме всички позволени от закона дългови инструменти, както и запазване на нивото на предоставянето на всички услуги на местно ниво.
Какви са големите инвестиционни проекти, които ще изискват финансиране и на какво ще се разчита за тях – държавни субсидии, европейско финансиране, кредит или собствено участие?
На публичното обсъждане, което се проведе на 18 януари, д-р Иванов акцентира на одобрените проекти, по които тази година ще получим финансиране. В приложение № 3 към чл. 107, ал.13 от Закона за държавния бюджет на република България за 2024 г. са одобрени всичките седем проекта, които общината подаде към Министерство на финансите в края на миналата година на обща стойност над 29 млн. лв.
По Националният план за възстановяване и развитие към момента са одобрени още единадесет проекта на обща стойност над 22 млн. лв. По всички тези проекти на стойност близо 52 млн. лв. съфинансирането от общинския бюджет е 57 хил. лв. Освен това с община Габрово ще работим съвместно по проект за екологосъобразна мобилност чрез мерки за развитие на екологични, безопасни, функционални и енергийно ефективни транспортни системи. Управлението на тези проекти освен финансов изисква и човешки ресурс, но смятам че екипа, който е изграден през годините е подготвен и ще се справим и с това предизвикателство.
Очаквате ли спокойна финансова година след пандемията и политическата криза от 2022 и 2023 г.?
Вярвам, че финансовата 2024 г. ще бъде спокойна. Бюджетната рамка е реалистична и изпълнима. Приемането на бюджета в края на януари значително ще улесни работата на всички структури в общината, за разлика от предходната година, когато работихме без бюджет до месец септември.