Красимир Копчев: Ние си обичаме града. Не сме уникални, нормални хора сме, но най-добре се сплотяват нормалните хора

Красимир Копчев е председател на Управителния съвет на сдружение „Севлиево 21 век“ два поредни мандата – от 2005 до 2007 г. и от 2007 до 2009 г. Нарича тези години едни от най-плодотворните за сдружението. По време на неговото управление с активната работа на „Севлиево 21 век“ в Севлиево се изгражда кино „21 век“, което до днес е един от най-значимите проекти на бизнес организацията.

Какво си спомняте от Вашето председателство, господин Копчев?

Имах щастието да работя в Управителния съвет на сдружение „Севлиево 21 век“ в може би един от най-плодотворния му период - годините от 2000 до 2010 г. Вече бяхме натрупали опит, имахме доверието на членовете, добивахме известност и се ползвахме с одобрението на обществото. В това време сдружението наброяваше 93 члена - 88 фирми и пет физически лица. Започнахме да мислим за по-мащабни и перспективни проекти и през 2005 г. създадохме кино „21 век“ в сградата на читалище „Развитие-1870“, което работи и до днес.

Трудно ли беше да се направи кино „на зелено“, от нулата?

В началото сами не вярвахме, че ще успеем, но имахме сътрудничеството на екипа на Читалището и заедно започнахме проектирането на киното. Изправени бяхме пред ограниченията на наличното пространство и строгите изисквания за безопасност и пожарообезопасяване за кинозали с повече от 50 места, затова решихме да ограничим капацитета на салона до 50 места, което според нас отговаря на нуждите на Севлиево. Така се и оказа – в момента посещаемостта е около 60%, като по-старите филми привличат по петнайсетина зрители, докато при новите филми салона е на сто процента пълен, което създава проблем с липсата на билети.

Откриване на кино "21 век", снимка: архив "Севлиево 21 век"  

Кой поде инициативата за създаване на кино? Как се роди идеята?

Историята за създаването на киното започна по необичаен начин. Много случайно по време на разговор на терасата на хотел „Росица“, бях впечатлен от идеята на наш съгражданин да има кино в нашия града. Въпреки че изглеждаше, че той сам не може да я осъществи, бях впечатлен от потенциала на идеята. Разговаряхме с председателя на Читалището Данаил Лалев (по това време председател на Читалището е Борислав Йорданов, при когото киното се проектира, изгражда, оборудва и пуска в експлоатация. Г-н Копчев по всяка вероятност бърка с годините след 2016 г., когато кино машината е счупена и киното остава дълго време без прожекции. Те бяха възстановени по времето, когато председател на Читалището вече е  Данаил Лалев, със средства по Програмата за развитие на селските райони и с активното съдействие на бизнес сдружението, б.р.), и с кмета на града Йовко Йовков, обмисляйки възможността за реализация на идеята. В един момент решихме, че е време да действаме. Основната инвестиция беше насочена към оборудване на кинозалата, а машините бяха на лентов принцип. Събрахме необходимите средства на две благотворителни вечери на сдружението и киното заработи. След две години се появи проблем с машината, но благодарение на подкрепата на Община Севлиево и много сериозни усилия от Данаил Лалев беше осигурено ново оборудване. Стартирахме с обновена техника, което беше нов етап в развитието на киното в нашия град.

Каква е историята със сцената, която закупихте и подарихте на Общината? Какво стои зад мотивацията за този жест и как тази на пръв поглед случайна покупка прерасна в благотворителен акт?

Сцената беше закупена по случаен повод, като реакция на текущи нужди. Общината имаше нужда от сцена и аз се свързах с певеца Веселин Маринов с молба да ползваме неговата сцена. Ние много пъти сме го спонсорирали и вярвах, че няма да откаже. Наистина се съгласи, но за услугата ни изпрати фактура за 6800 лв., което беше много голяма сума за два дни.

След този случай решихме, че не можем да си позволим подобни разходи в бъдеще. Взехме решение да закупим сцена, която струваше 20 хил. лв. Събрахме сумата на благотворителна вечер, купихме сцена и я подарихме на Общината, която я ползва и до днес.

Сцената, закупена за Севлиево със средства на сдружение "Севлиево 21 век"  

Участването ни в реконструкцията на Часовниковата кула беше още едно значимо усилие в подкрепа на общността. Тъй като винаги сме подкрепяли и полицията, а в този период положението на полицейската служба беше изключително трудно, особено във връзка с липсата на аварийно-спасително оборудване при тежки катастрофи. Севлиево, като населено място в близост до главен път София-Варна, имаше нужда от ефективно решение и ние решихме да подпомогнем полицията като купихме набор от инструменти и техника. Този жест не само подобри работата на полицаите, но и помогна за спасяването на много хора. Организирахме дарителски вечери за деца в неравностойно положение, подпомагахме хора от третата възраст. Всяка година в началото вземаме решение за какво ще работим. Членовете предлагат идеи и се обединяваме около една, която е целта ни за годината.

Искам да подчертая, че на нашите благотворителни вечери винаги сме давали поле за изява на местни творци. На една благотворителна вечер се продаваха по около 30 картини, всичките на местни художници и приложници, които иначе трудно продават изкуство в Севлиево. За веселата част канехме деца и млади изпълнители от Севлиево, като им давахме възможност да излизат пред публика и да трупат опит. Може да не е кой знае какво, но и с това опитвахме да помагаме. Създадохме стипендиантската програма в медиите и много млади хора, ученици, се докоснаха до журналистиката посредством летен стаж в местни медии. Така помагахме на медиите, като заплащахме стажа на учениците или студентите, а редакциите имаха подкрепа през месеците на отпуски, но помагахме и на учениците. Програмата продължи няколко години, докато исканията от медии за стажанти намаляха. Оказа се, че стажантите не отговарят напълно на очакванията на редакторите.

Отляво надясно: Красимир Копчев, Васил Кънев, Йовко Йовков, Христо Йонков, снимка: "Севлиево 21 век"  

Какво е необходимо за да правиш благотворителност в обществена полза?

Процесът на правене на добро за обществото изисква внимателно обмисляне и последователни стъпки. Първо, трябва да се предложи идея, да се разбере нуждата на обществото, да се намерят необходимите средства и да се ангажират хора, които ще я изпълнят. Важно е това да става със сърце, без значение дали проектът включва изграждане на спортна площадка или боядисване на ограда. В този контекст, силата на нашето сдружение излиза от индивидуалния принос на всеки член.

Искам да подчертая, че при нас няма значение кой колко дарява. Фирмите с по-големи възможности даряват повече средства, други участват с по-малко или с работна ръка, но кой колко е дарил няма никакво значение, подкрепата на всеки е важна. Важното при нас е, че заедно да работим за обществото.

Има и още - нашата работа не приключва с изпълнението на даден проект. Важно е това, което правим, да бъде представено на обществото, и тук идва работата на медиите, с които винаги сме имали много добро партньорство. Промотирането на нашите идеи и постижения през медиите не само увеличава видимостта, но и улеснява обратната връзка от обществото. Медиите са ключов партньор в разпространението на нашите ценности и принос към обществото. Затова изказвам благодарност на всички, които по времето, когато аз бях председател на сдружението, популяризираха добрите идеи – Емилия Димитрова и Павлина Желева от вестник „Росица“, Красимира Маринова от канал „Фокус“. Особена благодарност на Деана Денева – човекът, на който дължим цялата фотоистория на сдружението. Не мога да пропусна и Светлана Кацарска и нейната обич към „Севлиево 21 век“. На нея благодаря за настроението, което създава на нашите благотворителни вечери и умението да провокира нашите членове към дарителство.

Вие освен като мениджър на най-голямата компания в Севлиево и част от екипа на „Севлиево 21 век“ сте известен с правенето на хубаво вино.

С това ме подсещате, че в Севлиево реализирахме една интересна инициатива - създаването на дружество „Вино и традиции“ по идея на Донка Иванова и Красимир Хицков и с активното участие предимно на членове на „Севлиево 21 век“. В резултат драстично се повишиха знанието и културата на севлиевци за производството и качествата на виното. Ще цитирам господин Марковски – председател на сдружението на сомелиерите в България: „Обикалям цяла България, но никъде не съм виждал такова израстване. От едно сравнително ниско ниво, характерно за онова време, за кратко време нивото на познания и култура в дружество „Вино и традиции“ израстна до професионален сомелиер“. Точно така се получи - докато от десет представени вина най-напред имаше едно, две, които заслужават интерес, се стигна дотам, че от представени 10-12 вина, по негово мнение осем са класни.

С Христо Йонков (вляво) и Костадин Костадинов (вдясно) на 25-та годишнина на сдружението  

Как се поддържа живота вътре в една организация със стотина члена?

Аз знам от личен опит колко самотни са мениджърите, особено на големите фирми. Трудно е на такава позиция да имаш много приятели. Затова винаги съм настоявал да работим за интересен живот на членовете на сдружението. Правили сме си ежегодни състезания по риболов, дамите участваха в надпревара по спортна стрелба, организирахме си летни празници, зимни празници, интересни екскурзии. Една от незабравимите е в Израел и посещението на Светите места, където всички бяхме кръстени в река Йордан.

Мои колеги от института, от други фирми, винаги са се чудили, че вътре в сдружението сме приятели, че между нас няма неприязън, конкуренция. За това говориха преди мен и Христо Йонков, и Момчил Кънев. Не че не сме имали поводи да влизаме в конфликти. Когато „Видима“ се разрасна имаше идея да се намесваме и да не позволим текучество. Атакувани сме, че вместо севлиевци назначаваме на работа работници от други градове. Но искам да припомня, че за да заработи Керамичният завод в Севлиево, имахме нужда от работна ръка, каквато в Севлиево нямаше. Около хиляда души на ден тогава се караха към Севлиево от Габрово, Търново и Ловеч.

Има ли зависимост в това, че четирима от председателите на сдружението са били от „Видима“.

Не знам. За моето председателство предложението дойде от Васил Кънев. Макар че тогава бях в много тежък период, в годината, когато поех сдружението почина синът ми. Поне две години не бях на себе си, но Кънев настоя, защото финансовите възможности на „Видима“ са много големи. В компанията имахме издействан бюджет за обществена дейност, защото ние имахме социална отговорност. Все пак при нас работят три хиляди работници и няма как да не носим отговорност за тях и семействата им. Двата завода имахме около 350 хил. лв. на година в бюджета, гласувани от ръководството първо на „Американ Стандарт“, след това на „Идеал Стандарт Интернешънъл“ за спонсориране на обществото. С тези средства подпомагахме болницата, след това реновирахме почти изцяло Акушеро-гинекологичното отделение в болницата и стана много хубаво отделение, дарявахме на Общината, на училища, на творци от различни сфери на изкуството.

Най-голямото постижение на сдружението през вашите очи?

Аз мисля, че най-голямото ни постижение е нашата обществена ангажираност и добрия пример. Това е много важно. Големите хора трябва да дават пример, да са ангажирани. Може да не може да помогнеш на човека в момента, но трябва да го изслушаш, да разбереш каква му е болката. Да му кажеш, сега не може, ще стане след време. И да помниш какво си му обещал, за да го извикаш и да му обясниш. Хората са умни, те разбират.

Защо други градове не успяха да създадат сдружение като „Севлиево 21 век“?

Това не може да стане в големи градове като София, Пловдив, Плевен. Там хората са други, снобизма е на много високо ниво, няма го този възрожденския дух. Освен това в живота има и някои случайности. Много е важно на какви хора ще попаднеш. Васил Кънев беше човек с много широк мироглед. За дългия живот на сдружението помогна и това, че е създадено в Севлиево, за да работим за Севлиево. Ние си обичаме града. Не сме уникални, нормални хора сме, но най-добре се сплотяват нормалните хора.

На какво сте научил по-младите в сдружението и какво им пожелавате днес?

Да обичат града си, да уважават хората и да обичат работата си. Но уважението към хората се възпитава най-добре с пример. На колегите от сдружението пожелавам да намират път до всеки човек, да работят така, че хората да се почувстват значими и можещи. Да ги мотивират. А младите да намират начин да стигат до повече хора и да ги научат на добро. Щастлив съм, че работих и живях тези години с колегите от „Севлиево 21 век“ Горд съм с всичко, което сме направили и съм благодарен на севлиевци за разбирането.

Отбелязването на 30 години от създаването на сдружението на бизнеса "Севлиево 21 век" чрез представяне на неговите председатели, е инициатива на "Севлиево 21 век", реализира се в партньорство със "Севлиево онлайн"