Не знам какво е да работиш 38 години за една компания. Като се размисля, вероятно означава, че тази компания ти е скъпа по един уникален начин. Старите българи казват, че камъкът си тежи на мястото. А мястото на инж. Красимир Копчев не би могло да е другаде, освен във "Видима". Аз поне ще го свързвам с фирмата, но и много севлиевци - също. След дни инж. Копчев ще излезе от "Идеал Стандарт Видима" в заслужена пенсия. Това интервю е от последните, които той дава като изпълнителен директор на компанията.
Ще опитам да Ви направя едно представяне и ще помоля да добавите това, което изпускам: инж. Копчев е изпълнителен директор на „Идеал Стандарт Видима“ АД, председател на Борда на директорите на компанията, дългогодишен член и два мандата председател на уникалното за България сдружение на работодателите „Севлиево 21 век“, активен благодетел в областта на изкуството, спорта и образованието, не щади средства за подпомагане на Общинската болница в Севлиево, прави хубави вина и години наред печели първенството в традиционната за Севлиево надпревара за местни производители на домашно вино, обича лова, по-често е усмихнат, отколкото угрижен...довършете Вие.
Обичам да пътувам, но не по служба. А животът ми мина да пътувам по служба. Имам много хубава градина в къщата в Кормянско, с овощни дървета и декар лозе, в които обичам да работя. И 38 години работя във „Видима“.
Спомняте ли си как изглеждаше онзи млад мъж, Красимир Копчев, който започна работа в тогавашния завод „Стоян Бъчваров“?
Луда глава. Онези, които ме познават, знаят най-добре. И бях доста активен. Носех кръгли очила, като на Джон Ленън. Смених ги малко преди да започна работа в завода. А ги сложих през 1969 година в гимназията. Много ми се караха за тях. После и в казармата ги носих. Служих в Елхово, в сухопътни войски, наричахме ги кашимерията. Които са служили, знаят за какво става дума. По-късно и института завърших, пак с така наречените джонленънки. Когато дойдох в завода обаче, бях решил, че започвам нов живот и махнах кръглите очила.
Казват, че сте от малцината, които познават производството на „Видима“ на всичките му нива в детайли. На колко позиции сте работил във фирмата?
Минал съм през много нива във фирмата и действително познавам работата добре. Започнах като технолог-конструктор. След това пет години бях началник на „Инструментален цех“. През 1983 година ме назначиха за производствен директор на завода. Мисля, че осем години бях на тази длъжност и след това станах технически директор. Това беше в началото на 90-те години, когато се обединихме с бившата база на „Стоян Бъчваров“. Три години бях технически директор и след това заместник-директор по всичко, т.е. заместник на инж. Кънев. Тогава той пътуваше много и аз бях, така да се каже, играч на терен. И когато през 2002 година инж. Кънев замина да работи в Бон, ме назначиха за изпълнителен директор на „Видима“. През 2012-та, след като се обединихме с „Идеал Стандарт“, станах изпълнителен директор на „Идеал Стандарт Видима“. И така до ден днешен.
По-различни ли са младите, които днес започват работа в компанията, сравнени с Вашето поколение?
Много по-различни. Те са с много познания за света, но с по-малко знания конкретно за самия бизнес. Познанията им са по-абстрактни, академични. И им е трудно. Аз се шегувам с тях, като им казвам, че най-много ги интересуват три неща – мишка, смартфон и дъвка. Разбира се, не е точно така. Много неща ги интересуват, но са по-меки пред трудностите. Днес младите живеят в доста по-лесни времена. Не е като през 1978 година и следващите около десетина години. Тогава в индустрията беше изключително трудно. Ко-ком система забраняваше вноса на стоки с двойно направление и материали, нямаше валута, комуникациите, знаете какви бяха. Трудно се работеше. Сега е много по-лесно. Особено след като станахме част от „Американ Стандарт“ и имахме зад гърба си подкрепата на тази голяма компания.
Ако бихте могли да давате съвети, макар, че младите не обичат съвети, какво бихте ги посъветвал да променят, какво бихте им дали, макар и непоискан съвет?
Аз не се притеснявам да давам съвети. Казвам си им и сега каквото мисля. И смятам, че трябва да са по-активни. Както и да рискуват повече. Не всичко в този живот се дава, повечето неща трябва да си ги извоюваш. И когато нещо на пръв поглед изглежда, че не може да се получи, длъжни са да експериментират, да опитват и да вярват. Нашите млади специалисти по нищо не отстъпват на колегите си от Германия, Англия или другите западноевропейски страни. Необходимо им е само да се концентрират, да работят заедно, в екип, и успехите им ще дойдат.
Чувствал ли сте се някога уплашен от работата, за работата, за компанията?
От работата – никога. Чувствал съм се обаче уплашен, когато не е било ясно бъдещето. Било по отношение на екипа, на компанията или някой проект. Защото човек най-силно се страхува от неизвестното. Когато нещо е ясно, започваш да обмисляш следващите си стъпки. Докато като липсва яснота, се появява несигурността, а тя води след себе си страховете.
Къде се разминават бившето социалистическо предприятие „Стоян Бъчваров“ и „Идеал Стандарт Видима“. Дълбоки ли са разликите?
Не бих казал. И тогава, и сега, основна грижа ни е била да удовлетворим изискванията на клиента. Защото това е начинът да правиш бизнес. И тогава, и сега, сме разработвали проекти. Само че навремето имахме по-малко възможности за инвестиране и бяхме ограничени във въвеждането на съвременните технологии. И преди сме купували машини, но не най-добрите в света. Това е различното с днешната компания, когато технологичното обновление не стои като проблем. Не мога да пропусна и съвременните комуникации, които са изключително удобство.
За да се създаде успешен бизнес здрав гръб ли трябва? И в прекия и в преносния смисъл.
Бизнес можеш да създадеш и без да има кой да стои зад теб. Днес в България е много популярно да имаш гръб, било по-голяма корпорация, партиен гръб или общински, или някакъв друг. Но не мисля, че това е основата, ако действително искаш да създадеш бизнес за дълго време. Първото условие е да разбираш от това, което правиш. И да си наясно с нуждата от него. Защото ако няма нужда от това, което предлагаш, бизнесът ти е обречен. А този процес не изисква гръб. Иска много работа, настойчива работа, знания и малко късмет. Човек, който действително иска да бъде в бизнеса, трябва да усеща и ситуацията, да умее да предвижда и планира. Ето ви пример със строителството. Всички знаем как преди години строителният бизнес беше в подем и изведнъж се стигна до дълъг застой. Мисля, че в момента бизнесът в България се чувства несигурен, защото много често на държавно ниво се правят промени. Един човек, за да си вложи парите в производство, или да е готов да инвестира в някаква дейност, се нуждае от предсказуемост, от визия за бъдещето. Защото иначе няма да може да прецени себе си след пет или десет години.
Искате да кажете, че постоянната нестабилност пречи на хората, които искат да създават нещо ново?
Разбира се. Дори един малък магазин да направите, не го правите за два, три месеца. Физически да го създадете, да си намерите клиенти и да доразвиете бизнеса, ще минат две, три години. Най-малко за тях трябва да имате визия.
На вас пречи ли ви ситуацията в държавата?
По-малко, защото 90% от стоката ни излиза на външните пазари. По-малко сме зависими от българския пазар.
Какво ние, извън портала на „Идеал Стандарт Видима“, не знаем за фирмата?
Аз не знам какво знаете.
Че тук се работи много, че заплатите са големи и има социални придобивки.
Че се работи много...работи се както трябва да се работи. По-нищо не сме по-различни от всяка компания или завод в Западна Европа. При нас обаче работата е добре организирана. Аз не вярвам, че на хората, които идват сутрин на работа при нас, не им се работи. Напротив, те идват, за да работят. И е важно да получат условията, които им се полагат, за да си свършат работата - да няма престои, да имат материали, окомплектовки. Всичко това при нас е подредено и хората работят.
Как избрахте заместника си? Кой го избира всъщност, Вие ли го посочихте, в централата ли?
Не го избирам аз. Аз мога само да предложа заместника си. Защото знам всеки от екипа на фирмата какви качества притежава – личностни и професионални, познавам начина на действие на всеки в определени ситуации. Защото ролята на директора е да поведе хората, да ги мотивира и ръководи. А всеки си има своите особености. И когато познаваш тънкостите в работа и хората, с които трябва да я свършиш, се вземат правилните решения. Казвал съм го вече, изборът на Емил Гатев е много добре и дълго премислен.
Имате ли се за символ на Севлиево? Бях използвала едно такова сравнение в предишна публикация.
В никакъв случай. Какво значи символ на Севлиево? Това е напълно неприемливо.
Защото за повечето от нещата, които се случват тук, е важно да се чуе думата на инж. Копчев. Колко Ви е скъп този град?
Скъп ми е. Аз съм от тук, цял живот съм живял в Севлиево. И не смятам, че севлиевци сме толкова захлупени, както някои говорят. Чувал съм, че сме селски град, навремето казваха, че Севлиево и Казанлък били еснафски градове. Всякакви определения съм чувал. Мисля, че Севлиево е много хубав и буден град. То се вижда по резултатите му.
Съжалявате ли, че сте останал в Севлиево?
Не. Не обичам големите градове, натоварват ме. Предпочитам да съм по-близо до природата. Затова живея в Кормянско.
Помагате на севлиевци, дарявате средства за издаване на книги, за концерти, турнета, общоградски мероприятия...май всеки, който има нужда от пари за изява, първо чука на портата на „Видима“.
Не, не бих казал, че всеки. Вижте, не бих искал да свързвате даренията, които правим, само с моята персона. Да помагаме е част от социалната функция на фирмата. Не може да имаме 3400 служители и работници и да нямаме социална отговорност. Това не е възможно. Тези неща ги споделяме с ръководството на компанията, когато настояваме да ни гласуват лимит за социални дейности. Това е нашата отговорност като компания и най-голям работодател в региона. Друг въпрос е дали хората са доволни. Срещал съм и неверни искания за подпомагане, за щастие, не са от нашия град. Затова се налага някои молби за дарения да проверяваме. Ние не помагаме само на Севлиево и севлиевци. Правим дарения за домове за деца в цялата страна. Защото има много мъка по света. Не можем да си позволим да останем безразлични.
Кое не Ви дава мира днес? – В Севлиево, в България. Не като шефа на „Видима“, като човека Красимир Копчев.
Не ми дава мира това, че си пръснахме държавата. И че последните две поколения тотално ги обезличихме. Гледам наплива от американски и турски филми, с които ни заливат и знам, че тези филми не можеш да ги видиш в Америка. Децата от малки играят на едни електронни игри, в които се преследват, убиват...подобно облъчване не приемам. И Вие сама виждате докъде се стига. Свидетели сме на едно безхаберие по отношение на държавата, на нацията ни. Няма съпричастност към семейството, към страната ни, всичко е един пълен нихилизъм. И когато тези две последни поколения влязат в реалния живот, в управлението, България ще се обезлюди, да знаете. Тя вече е започнала да се обезлюдява, но имайте предвид, че тези ,които сега заминават, имат тук семейства, имат близки. И продължават да си идват заради тях. А тези, които тепърва ще заминат, няма да имат нищо.
Рисувате страшно бъдеще.
Страшно е, но Вие сте свидетел на това ,което се случи с индустрията и селското ни стопанство през 90-те години на миналия век. Сринахме всичко, тухли не останаха в стопанствата по селата. Заводи затвориха, днес от някои от тях стоят само основите на сградите им. Сега е ред на хората, за съжаление.
Как да го предотвратим. И от нас зависи ли изобщо?
Не мога да давам съвети. Смятам, че семейството има водеща роля. В същото време, каквото и да става в семейството, средата навън също е определяща за формирането на един характер.
Ще издадете ли секрета на онова хубаво червено вино, което правите, и за което в нашия край се носят легенди?
И друг път съм го казвал – първото вино е станало случайно. Оттам насетне няма случайни работи. Виното е наука. За добро вино на първо място трябва хубаво грозде от добър сорт. И е важно да знаеш какво правиш. В момента има много информация за правенето на вино. Нужна е много добра хигиена и постоянно да се занимаваш с него. Виното е като малко детенце, трябва да се отгледа. Аз тази година направих най-хубавото си вино.
Какво ще правите като излезете от фирмата?
Намислил съм си доста работи. Малко ще пътувам, ще работя повече в градината си. Решил съм да стана риболовец. Чета много за риболова, доста съм се запалил. Понакупил съм си и някои такъми. На Ловно-рибарското дружество, на което съм председател, ще отделям повече време.
Обществената дейност прекратявате ли?
Аз напуснах „Севлиево 21 век“, тъй като уставът на сдружението не позволява членство на физически лица. Моят наследник Емил Гатев вече е член на сдружението. Но аз не мога да се откъсна от организацията, 15 години съм членувал в нея. Ще ходя да ги виждам, а ако мога да съм им полезен, винаги ще се отзова. Със сигурност няма да прекарам времето си с вестник на площада. Обичам много офроад шофирането, сега ще имам време за тази си страст.
Колко силно ще Ви липсва „Видима“?
На моите години сме няколко колеги, които работим в заводите на „Идеал Стандарт-Видима“ и тази година ще се пенсионираме. Време ни е да отстъпим място за следващото поколение, това на 40-годишните. Те са подготвени и съм напълно убеден, че ще надградят над това, което им оставяме. Изобщо не приемам сантиментално пенсионирането ми. Това са нормални процеси. Най-хубавото е, че екипът, който поема, е подготвен, амбициран и достатъчно мотивиран. В този смисъл съм спокоен за „Видима“.
автор: Емилия Димитрова