От учебните програми били махнати „История славянобългарска“ и „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“, а в учебника за четвърти клас нямало „нито един ред от Вазов или Ботев“. Тези твърдения отново обикалят социалните мрежи преди началото на учебната година. Придружава ги „забранена статия“ на Атанас Семов, в която се говори за „процес на обезбългаряване“.
За човек, който помни тези произведения от ученическите си години, подобна новина е тревожна. Тя засяга и въпроса какво учат днес децата и внуците му. Само че статията е публикувана през февруари 2016 г., а повечето твърдения в нея не отговарят на учебните програми.
Когато стар текст се споделя без дата, го приемаме за новина. Точно това се случва и тук: написаното преди повече от десет години отново предизвиква гняв, сякаш промените предстоят тази есен.
Статията се разпространява в групи като „НАРОДА ИСКА“, „ГЕНЕРАЛ РУМЕН РАДЕВ - ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ и „Европа минало и настояще“. Само една от публикациите е събрала над 3500 споделяния, 754 харесвания и 66 коментара. В нея не е посочено кога е написан оригиналът.
Как един редакционен отказ се превърна в „забрана“
Атанас Семов публикува текста във Фейсбук на 19 февруари 2016 г. Тогава той обяснява, че два „големи вестника“ са отказали да го отпечатат. Най-вероятно оттам идва определението „забранена“, с което статията се разпространява днес. Семов е конституционен съдия от 2018 г.
През 2016 г. действително имаше спор за учебното съдържание. Просветното министерство предложи промени по новия Закон за предучилищното и училищното образование. Сред тях беше „История славянобългарска“ да се изучава в девети вместо в шести клас.
„Нито пада, нито изчезва“, обясни тогавашният министър Тодор Танев. Според него деветокласниците са по-подготвени да разберат произведението, а изучаването му тогава позволява връзка с материала по история. Предложенията предизвикаха протести, а заради напрежението около програмите Бойко Борисов поиска оставката на Танев.
Спорът отмина, но статията остана. Различни сайтове продължиха да я препечатват, а преди началото на учебната година тя отново се появява в социалните мрежи. Това се наблюдава през 2023 и 2024 г., въпреки че Factcheck.bg опроверга твърденията още през 2023 г. Тазгодишната вълна започна на 6 септември.
Къде се изучават произведенията
Учебните програми са публични и справката в тях дава конкретен отговор. Преработената от Пенчо Славейков народна песен „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ е включена в програмата по история и цивилизации за шести клас. Учениците трябва да съпоставят исторически събития с пресъздаването им във фолклора, а сред изрично посочените примери са „Балканджи Йово“ и песните за Крали Марко.
„История славянобългарска“ се изучава в девети клас. Промяна има и при „Родна реч“ на Иван Вазов: стихотворението е преместено от пети клас, като част от авторите на учебници са го включили още във втори. Това уточниха от просветното министерство през 2024 г.
В програмата по български език и литература за четвърти клас е записано, че учениците трябва да рецитират стихотворения от български автори. Сред посочените са „Майка ми“ на Иван Вазов, „Обичам те, Родино“ на Елисавета Багряна и „Моята учителка“ на Леда Милева. Следователно твърдението за липсата на „нито ред от Вазов“ не отговаря на съдържанието на програмата.
Вярно е, че „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов вече не присъства в програмите. Произведението е било част от задължителноизбираемата подготовка в 11. клас до учебната 2019/2020 г. От четирите проверени твърдения това е единственото вярно.
Подобни слухове се разпространяват и за други произведения. През 2024 г. се твърдеше, че „Аз съм българче“ ще отпадне. Министерството отговори, че стихотворението се изучава в първи клас и според одобрената програма децата трябва да могат да го рецитират.
Тогава от ведомството призоваха политиците да не използват образованието за политически спекулации и определиха подобна дезинформация като вредна и опасна. По-късно, пак преди първия учебен ден, се появиха твърдения за отпадането на „Хубава си, моя горо“, „Къде си, вярна ти, любов народна?“ и „Вятър ечи, Балкан стене“. Проверката показа, че и трите се изучават.
Тази година отново се говори за „Балканджи Йово“. Публикация от 2 август събра над 1300 харесвания и близо 300 коментара, преди по-широкото разпространение на стария текст през септември.
Преместването на произведение в друг клас лесно се представя като премахване. Когато към това се добави обвинение в „изтриване на българската идентичност“, разговорът бързо се измества от съдържанието на програмите към съмнения кой и защо посяга на българската литература.
Разговорът за литературата заслужава повече
За начина на преподаване има основателни въпроси, които трудно се чуват сред тези обвинения. Проф. Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет, определя неверните твърдения като манипулация, която насажда омраза.
„Когато се лъже така безсрамно, се стимулират националистически страсти, защото се внушава, че някакви „отродители“ посягат на миналото и идентичността ни“, коментира тя пред Factcheck.bg. По думите ѝ силните обществени реакции пречат на по-сериозни реформи в училището.
Личева настоява и за разграничение между историята и литературата. Тя не оспорва мястото на Вазов в учебните програми, а начина, по който се четат произведенията му: „Трябва да го учим като художествена литература, а не като конспект по национална съдба“.
От неправителствената организация „Заедно в час“ също смятат, че класиката трябва да се запази, а методите на преподаване да се осъвременят. Според тях промените в съдържанието трябва да се обсъждат широко с учителите, които познават нуждите на децата и работата в клас.
Резултатите от международното изследване PISA дават по-сериозен повод за тревога: българските ученици срещат затруднения при четенето с разбиране. „Бях проверител в предходните издания - стряскащо е, когато виждаш с очите си, че има елементарно неразбиране на това какво пише в текста“, казва проф. Личева.
Този въпрос засяга пряко и семействата в Севлиево и селата от общината. Родителите и близките искат да знаят какво учат децата, но и дали разбират прочетеното. Една тревожна публикация в родителската група във Viber може да измести разговора към несъществуваща забрана и да породи недоверие към училището.
Тогава на учителите се налага да обясняват съдържанието на публична програма, преди изобщо да стигнат до въпроса как ще работят с класа. Семействата пък остават с тревога, която една кратка справка би могла да разсее, стига някой да направи проверката. Така спорът около манипулативен текст отнема вниманието от действителните трудности на ученици и учители.
Преди да споделим
Първата стъпка е да потърсим датата на оригиналния текст. Ако в него се говори за „предложени промени“, има значение кога са предложени и какво впоследствие е прието. Липсата на дата не доказва, че твърдението е невярно, но е знак и достатъчна причина да го проверим.
Следващата справка е в учебните програми на сайта на просветното министерство. Те са подредени по класове и предмети, а в PDF файла може да се търси по името на произведението с Ctrl+F. При „Балканджи Йово“ отговорът е в програмата по история и цивилизации за шести клас.
Ако остава нещо неясно, учителят може да обясни кога и в какъв контекст се изучава съответният текст. Полезно е да погледнем и учебника на детето - така разговорът ще започне от онова, което действително е в него, вместо от постове в социалните мрежи.
Навикът да проверяваме преди да споделяме помага и при другите случаи, разглеждани в тази поредица: фалшивите телефонни кодове, „гнилото месо“, подправената снимка на външния министър, плаката „Бъдеще или убиец на климата?“ и публикацията за обезщетенията за овцете. Преди да приемем твърдението, е добре да проверим откъде идва и какво го подкрепя и едва тогава да разпространяваме.
При учебните програми тази възможност е много лесна и изисква минимално усилие - да отворим програмата и да видим дали едно произведение се изучава и едва тогава да споделим.
Материалът е адаптация на проверено съдържание на Factcheck.bg, създадена с помощта на инструменти с изкуствен интелект по проект VALIDAI. Фактите са проверени от екипа на Factcheck.bg. Адаптацията е одобрена от редактор преди публикуване.
-(1)-3_680x171-3_680x171.webp?v=1789549117)
