Месец преди поредните парламентарни избори пак се надигат вопли за ново повишаване на здравната вноска, естествено от най-заинтересованото от такова действие съсловие. Какви са основанията обаче да се иска повишаване на данъчно-осигурителна тежест за населението и структурно увеличение на парите за здраве? Какво ще се промени, ако данъкоплатците вкарат допълнителни 3 млрд. лв. в бюджета на НЗОК, пък било то и „плавно“?, пита в анализ Института за пазарна икономика.
Какво получи пациентът при предишното увеличение на здравната вноска от 6 на 8% през 2009 година? Може би получи повече власт и права да следи какво се случва с парите му? Повече възможности за избор къде да се осигурява? По-малко болници с нискокачествена до липсваща услуга? По-малко доплащане от джоба за лекарства и различни здравни услуги? Повече и по-добре заплатени медицински сестри, които да се грижат за престоя му в лечебни заведения? Нищо подобно. Защо сега да е различно?
Да припомним и, че по последни данни на Евростат България харчи за здравеопазване 8,5% от БВП – тук влизат както публичните, така и частните разходи на населението (директни плащания и разходи под формата на допълнително здравно осигуряване). Срещу тях получаваме по-ниска с 8,7 години очаквана продължителност на живота, която за втора поредна година продължава да намалява, значителни дисбаланси във финансирането на системата и в резултат - услуга със съмнително качество.
Над 35% от общите разходи през 2020 г. са директни плащания от джоба на пациентите, най-вече за лекарства. По показателя „директни плащания“ България е на първо място сред страните от ЕС, в които средното ниво е 14,4%. Въпреки че намалява през последните 5 години, този дял все още е изключително висок. Той се отразява негативно на достъпа до здравеопазване и адекватно лечение на хората с ниско доходи.
Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/po-visoka-zdravna-vnoska-ne-i-bez-yasna-reforma-i-rezultati/#ixzz7vHOsDIT3