от Емилия Димитрова
Започвам, трия, пак започвам...Искам да напиша хубав текст за Ирина. Думите не идват. Появяват се някакви клишета, които нито ми харесват, нито тя ги заслужава. Избирам единственият начин, който никога не ме е подвеждал – оставям сърцето си да пише.
Първата ни среща беше преди 20 години, на откриването на галерия „Видима“. Една плаха, нежна и силно притеснена жена с треперещ глас се изправи пред всички. Не слушах какво говори. Гледах нея. Толкова красива...
Признавам, че и в годините след това съм се улавяла, че не мога да откъсна очи от нея. Как го постигаше, едновременно нежна и властна...
Ирина наложи своя усет за изкуство в Севлиево. Тя създаде галерия „Видима“ и направи така, че в Севлиево да дойдат най-големите имена в изобразителното изкуство. Благодарение на нея и подкрепата, която имаше от „Идеал Стандарт-Видима“ малката севлиевска галерия не беше място в провинцията, където се показва изкуство, а място в провинцията, което много художници предпочитаха за първите си изяви пред публика. Дори Николай Панайотов, с когото бяха приятели, призна: „За мен е по-престижно да покажа първо новите си произведения в галерия „Видима“, отколкото в която и да е столична галерия“.
Това е признание. Признание за усилията и емоцията, които Ирина влагаше в работата си. Признание за отношението, което имаше към творците, към гостите на галерията, към журналистите, към всички.
Днес Ирина ни представя последната си изложба. Чудна изложба - без картини, с една буца в гърлото...А на откриването нея я няма. Защото от днес Ирина вече е усещане...за свенливост, изящност, познание, плахост. Ирина е съзнание за духовност.
И аз благодаря на съдбата, че ме е срещнала с нея, благодаря, че съм познавала онова нежно момиче, пристигнало у нас от Санкт Петербург и оставило сърцето си в България, в Севлиево.
Благодарим ти, Ирина, че отваряше очите ни за красивото!
Светъл да е пътят ти!
Искрени съболезнования на семейството на Ирина Колбасова, която тази нощ ни напусна!
