Прошката прегръща по мръкнало в поезията на Ваня Георгиева

снимки: Деана Денева

В навечерието на коледните празници в Художествената галерия се състоя представянето на десетата книга на Ваня Георгиева „Сънят на тревите“. Неин редактор е Благовеста Касабова, а за стиховете в нея споделиха свои мисли Димитър Васин - председател на литературния кабинет "Пеньо Пенев" в Севлиево, и Даниела Йорданова - водеща на вечерта.

В „Сънят на тревите“ прошката прегръща по мръкнало, следобедът е обичлив, времето - болно, а юлските дни са толкова уморени, че заспиват над тротоара. Понякога от страниците й висят разграбени увисналите порти, синорите зимуват неокосени, а хората, оглозгали душите си, газят с кални чехли по безвластието. На терминал 2 винаги има чакащи, самолетите излитат препълнени, а болката струи от всеки стих и се стича по страниците… Болката по България. По сития Балкан и морето, което прегръща глезените, по будните чанове и стана, на който старица тъче мъката с черно, а надеждата – с алено.

С чудесните акапелни изпълнения на Сияна Калоянова и сред въздействащите картини в галерията, любителите на словото сляха трите изкуства в едно и се насладиха на истински празник за сетивата.

Самата поетеса определи книгата си с една дума – галерия – на чувства, събития, хора, мигове, събрани и пречупени през нейния поглед. Присъстващите си тръгнаха с книгата, нетърпеливи сами да потънат в поетичния свят на Ваня Георгиева.

автор: Даниела Йорданова