Три дни, между 9 и 11 октомври т.г., фотоклуб „Севлиево” при Народно читалище „Развитие-1870” беше домакин на „Работилница за портрети” на фотографката Диляна Гергова. Теоретичната част се водеше в Читалището, снимачният ден беше на брега на язовир „Александър Стамболийски”.
Там, на брега, някои от рибарите забелязаха странна гледка – в тревите плуваше лодка, пълна с рози, а в нея седеше замечтана красива девойка. Понякога розова, синя или сива мъгла се разстилаше над водите на язовира… Илюзията, че приказният свят е прелял в реалния щеше да е пълна, ако не се забелязваше групата хора с фотоапарати, за които целият останал свят, изглежда временно беше изчезнал, разказва секретарят на Читалището Нели Тотева. Неин е и разказът за Диляна Гергова и нейната работилница.
Фотограф: Диляна Гергова
„Работилница за портрети“ е личен проект на Диляна Гергова, който през септември т.г. стана на пет години. Има обучителен характер, но е и силно вдъхновяващ за участниците - хора, които споделят обща страст, обменят опит, помагат си и заедно израстват.
В Севлиево дошла по покана на Анета Мирчева и фотоклуб „Севлиево”.
За Диляна Гергова фотографията се е превърнала в средство за себеизразяване, но страстта към нея започнала като инструмент, с който да запаметява преживяванията си. По-късна станала трамплин, през който започнала да преодолява собствената си притеснителност и необщителност, а в момента чрез нея дава израз на фантазията си. Предполага, че снимането никога няма да й омръзне, защото възможностите за развитие са необятни.
Каква е Диляна Гергова като творец? „Един изключително неуверен човек, който си дава вид, че държи нещата под контрол, когато снима. Обикновено имам ясна идея, но е хаотичен процеса на реализацията й. Налага ми се постоянно да навлизам в сфери, в които нямам никакъв опит - да вдигам декори, да изработвам части от реквизита, да преработвам разни неща и импровизирам в последния момент. Понякога и да започвам отначало. Не се усещам като творец, но ако съм такъв, то със сигурност съм в началото на пътя си“, споделя самата тя.
Фотограф: Диляна Гергова
А вдъхновение черпи отвсякъде и от всичко – нечие лице, случайно видяна сцена, цветна аранжировка или интересно падаща светлина. Казва, че светът е твърде шарен, за да не му обръщаме внимание. За да не пропусне нищо си е поставила за цел ежедневно да отделя време, в което да преглежда творчеството на хора, чиято работа харесва и цени. Светът е твърде шарен, за да не му обръщаме внимание.
Ето ккакво споделят и участниците в работилницата:
Антоанета Обретенова, организатор на фотоклуб „Севлиево” при Народно читалище „Развитие-1870”: „За мен беше истинско удоволствие да се срещна с фотографи в творческа атмосфера. Невероятната енергия, която витаеше беше опияняваща. Природата, светлината, великолепната идеята, прекрасният ни фотомодел и добрата организация ни позволиха да създадем невероятно красиви кадри. Аз успях да реализирам едни мечтани кадри, които не мислех, че ще успея някога да осъществя. Благодаря за това творческо удовлетворение, което ме накара да мечтая за нови предизвикателства. Оставам с нетърпеливо очакване на нови проекти!”
Петя Пастухова, фотограф, член на фотоклуб „Севлиево” при Народно читалище „Развитие-1870”: „Оригинално замислена идея, реализирана стъпка по стъпка с много хъс и в страхотен екип. Теоретичната част на Диляна ни подготви за същинското снимане - подготовка на терена, работа с модела, съвети за настройки на фотоапаратите. Резултатът - много добри и различни снимки.”
Петър Тодоров, фотограф, в момента живее в Германия: „Особено приветлив град, особено приветливи хора в него, на които не им беше странно, да ги попита човек, застанал пред читалището, къде е читалището... Особено приветлива Диляна, особено приветлива група, и особено предизвикателен повод. Особено щура идея, на брега на язовир да изнесем лодка на поляната, да я облечем в рози, и да я украсим с модел, и от цялата тази щуротия, да се получат особено пъстри шеметни кадри, да се преплетат особено много гледни точки, да бъде пречупена една красота през особено много уникални призми ... Ако някак си външен човек беше успял да стане страничен наблюдател, щеше да види особено странна картинка, състояща се от някакви хаотични престрелки с фотоапарати между самите участници, желязната логика на 3-годишно дете, което успява по някакъв начин да вразуми някакви щури хора с фотоапарати, с въпросите си.... Или ако всичко това може да се обобщи с една думичка просто - то тя би била именно - Икиндия ... и то не къде да е, а в Младен, село Младен...”
Надежда Ушманова, фотограф от София: „Изключително щастлива съм, че бях част от работилница за фотография Икиндия. И искам да изкажа голяма благодарност към организаторите и Диляна Гергова. За мен беше на първо място емоционално преживяване, градивно и много зареждащо. Срещнах чудесни хора, видях изграждане на една цяла концепция за снимки, получих доста насоки и почерпих умения от един невероятен фотограф, каквато е Диди. Имаше смях, имаше кал, имаше цветя...Просто ще остане спомен за цял живот Икиндия. Поздрави от мен... Севлиево и село Младен остават в сърцето ми.”
Анета Мирчева, фотограф, член на фотоклуб „Севлиево” при Народно читалище „Развитие-1870”: „Трудно ми е да го опиша с няколко думи. Посрещала съм много предизвикателства, но това беше едно от най-приятните, което на моменти ми изглеждаше невероятно да бъде доведено до успешен край. Някои от приключенията около организацията ще останат забулени в мълчание, други още дълго ще предизвикват усмивка. Най-важното е, че всичко това не можеше да се случи ако не беше майсторството и отдадеността на Диляна, прекрасният ни модел Велимира Раева, подготовката на модела в салона на Искра Цонева (грим и коса), розите на Мария Флорова, лодката, природата, светлината и най-вече - прекрасната група, която показа, че няма невъзможни задачи, когато ни води вдъхновението. За мен това е второ участие в работилница на Диляна Гергова и най-вероятно няма да е последно. Откривам нови хоризонти, ставам по-самокритична, започвам да имам сетива за детайлите… С други думи – уча се".