Нина Митева е дистрикт гуверньор на Ротари клуб България. Този понеделник тя, заедно с част от екипа на Ротари, ангажиран в работата с младите, бе в Севлиево, за да чартира първия Интеракт клуб тук. Използваме минутите преди началото на церемонията, за да поговорим. Около нас е шумно, но си открадваме едно ъгълче встрани. Не може в десетина минути да се говори с Нина Митева, си давам сметка още след първия й отговор. И се притеснявам, че времето ми е малко. Затова публикувам отговорите на това, което успях да я попитам. Но се надявам времето od ни даде още една възможност. Защото тя не е просто значим човек за Ротари България. Нина Митева е успяла жена, искрена по един изключително достоен начин и много мъдра.
Госпожо Митева, в началото на тази година, в едно интервю казвате, че гледате на 2016-та като на отворена книга. Какво има в тази книга?
Възможности. Всеки ден отваря една възможност. Ето, днес заедно с Вас, пишем една страница от тази книга. Аз се радвам, че се познаваме вече. Бог знае, може да продължим да се виждаме, може да станете човек, трайно свързан с нашите приятели. Всеки миг е уникален шанс да правим добро, да пораснем, да срещнем нови хора. Много човешко е това, много простичко.
Можете ли да опишете Ротари само с една дума?
Приятелство. И споделени ценности.
Кое ви отличава от другите доброволчески, благотворителни организации?
Много хубав въпрос, защото Ротари не е благотворителна организация. Ротари е хуманитарна организация. Има огромна разлика. Ние не отказваме да правим малки жестове на добро, но фокусът на Ротари е да намерят проблем, който е значим за местната общност. И заедно с нея да се стигне до решаването му. Ако помогнеш на едно дете да му се купят билети, за да участва в състезание, е благотворителност. Ако създадеш условия една група деца, които не са ходили на училище, да ходят на училище и бъдат добри ученици, това вече е хуманитарна опция. Различно е. Или ако помогнеш със средства за лечението на едно дете, е благотворителност. Ако обаче се реализира проект, с който се привлекат от различни източници средства и се реновира едно цяло родилно отделение в една болница, това вече е хуманитарен порект. В този смисъл Ротари е хуманитарна организация. Тя има няколко зони на действие. Едната е точно детско и майчино здраве, превенция на заболявания, третата е свръзана с образование и грамотност и в тези времена трябва да стане все по-важна. Водата и санитарните условия са един от фокусите на Ротари, социално-икономическото развитие - също. И за съжаление, времето изтиква напред един друг фокус – решаването на конфликти и опазването на мира. Ето в тези посоки Ротари търси най-важните и решими нужди. Защото ние не можем да заместим Общината и държавата, но можем да партнираме с тях и с други неправителствени организации. И ако сме идентифицирали една нужда, да се опитаме заедно да решим този казус. Аз нарочно не казвам проблем, защото, според моето разбиране, проблемът е някаква точка, не можеш да го решиш. Затова е важно да разграничим един казус дали е проблем или предизвикателство. Ако го оценим като предизвикателство, като нещо, с което можем да се справим, мобилизираме се, търсим ресурси, обединяваме си усилията и то се случва.
Какво Ви се иска да научат малдите хора от Интеракт, които днес /б.ред. на 8 февруари 2016 г./ стават част от Ротари?
Да бъдат хора. Да израстват като личности. Да избегнат този пластмасов свят на компютърните игри и измислените неща. Да влязат в истинския живот. Да видят примера на ротарианците, които са успешни предприемачи, доказани професионалисти. В същото време нашите приятели има какво да научат от тези малки граждани на Севлиево, защото те носят енергия, чистота. Те са чувствителни към проблемите и понякога, от моя опит, те се оказват повече ротарианци от нас.
Къде е мястото на Ротари Севлиево в цялото ротарианско семейство?
Една достойна организация на професионалисти, които уверено работят, а с днешната стъпка доказват, че са достигнали друго ниво на зрялост. Защото да създадеш нещо, означава да се ангажираш много време напред и то да се случи по най-добрия начин.
Какъв Ви се иска да бъде светът?
По-човечен. По-освободен от алчност.
Постижимо ли е?
При всички случаи мисля, че има достатъчно много хора, които вярват, че е възможно и заедно правим каквото можем.
Какво си казвате сутрин, когато станете?
О, много се радвам на всеки ден. Най-напред ще ви кажа как завършвам всеки мой ден. Винаги в края на деня си оставям някакво време, в което си казвам какво хубаво днес ми се е случило. Може да е една усмивка, може да е това, че с Вас днес сме си говорили. Другото, което си казвам е какво съм научила днес. И какво добро аз съм направила. Може също да е много малко. Дори да съм пуснала някой пред мен да мине с колата си. Това са трите неща, които се питам вечер. И заспивам достатъчно уморена, с удоволствието, че на другия ден ще пия кафе. Жилището ми е на 5-ия етаж в една кооперация и прекрасно се вижда как изгрява слънцето. Какво по-хубаво може да му се случи на човек – да гледа как изгрява слънцето, да пие кафе и да нареди деня си.