Ако сте свикнали за треньора по карате Тихомир Тотев да чувате, че е сенсей Тотев, това е в миналото. Тихомир вече е шихан, т.е. майстор от японски. Преди това е бил учител (сенсей). А преди е допреди десетина дни, когато Тихомир Тотев защити нова степен в карате шинкиокушин. Направи го въпреки силните болки от некрозиралата му тазобедрена става, което само по себе си е геройство. Той обаче избира да го нарича предизвикателство.
Обичам да говоря с Тихомир, защото е искрен. Толкова искрен, че не претегля думите и не се замисля за ефекта от тях. Говорим за успеха, болката, тръпката от това да виждаш как децата израстват и както винаги за разочарованията от системата. Ето го и разговора, само със стилистични корекции и без редакция на това, което каза пред диктофона на "Севлиево онлайн".
Как се получава пети дан в карате шинкиокушин?
Само на Световно първенство и трябва да са минали толкова години от последното получаване на степен, колкото е следващата степен, която искаш да защитиш. Например аз имах четвърти дан, исках да получа пети. Трябваше да минат пет години от годината, в която съм получил четвърти дан.
Тази година има Световното първенство, в Полша, на което можеше да стане защитата на по-високата степен. Проведе на на 24 и 25 септември.
Какво означава в карате пети дан?
Най-високият. Има и шести и по-високи, но те не се защитават, а се получават по заслуги, на хора, допринесли за развитието на спорта. За тях не се изисква изпит.
Изпитът какво представлява?
Технически изпит, който се провежда в два последователни дни. В първия ден е технически семинар. Но семинар не означава да стоиш на бюро и да записваш нещо или да слушаш лекции. Включва две изключително тежки тренировки. Същинският изпит е на другия ден и той не беше толкова труден, но тренировките...все едно правихме три пъти изпита. С една дума - техника, техника. Изисква се техника в движенията, перфекционизъм. А аз съм с некроза на тазобезрена става и съм постоянно на инжекции. Това допълнително ме натовари, признавам.
С некороза на тазобедрена става възможно ли е да се държи този изпит?
Възможно е, когато имаш силна воля и добър лекар. Издържах благодарение на д-р Димитър Николов от „Актамед“ в Севлиево. Под негово наблюдение съм от месеци, всяка седмица съм на основен преглед, пак при него. Двамата заедно се борим четири месеца с болката, която на моменти е непоносима. Не ме е скапала толкова подготовката, колкото това, че всяко движение ми причинява болка.
Преди изпита за пети дан, снимка: личен архив
Не си ли вредиш като не щадиш ставата, а продължаваш да я натоварваш?
Вредя си. Но това ми е живота. Приех изпита за по-висока степен като предизвикателство – да защитиш пети дан, последната степен, която се дава за можене в карате, е предизвикателство, но ако го направиш с некроза на тазобедрена става, означава, че сериозно си предизвикал себе си. Казах си, че мога и го направих. Аз и докторът знаем какво ни струва.
Не можеше ли да отложиш, докато болките утихнат, а ставата се успокои?
Имаше вариант да се явя догодина в Япония, когато пак ще има Световно първенство и отново ще има изпит за степен. Говорих с федерацията, обсъдих го и с д-р Николов. Никой не можеше да предположи какво ще е състоянието на ставата догодина и дали ще мога да се справя. Ако междувременно се наложеше да се смени некрозиралата с изкуствена става, нямаше да мога да се явя на такъв изпит. Тогава трябваше да чакам да получа по-висока степен по заслуги, а аз не искам така. Отдал съм живота си на карате, няма да се откажа накрая.
Колко трудно ти беше?
Ако мислиш, че ще се оплаквам, няма да стане. Ще кажа само това: живея месеци с болка. Беше ми много трудно. Тренирах всеки ден в продължение на четири месеца, понякога по два пъти на ден. Но това беше моето предизвикателство. Не гледах на изпита като на още болка, а като на предизвикателство.
Какво представлява самия изпит?
Има техническа част, която включва кихон (показване на основни техники в карате, б.р.), идогейко (тренировка с придвижване, б.р.), трета част от техническата е ката (комбинация от удари и блокове, използвани при бой с въображаем противник) и завършва с физически изпит. След това се продължава със спаринг (бой) около час и половина.
Някой знаеше ли, че имаш здарвосоловен проблем?
Бях уведомил комисията, но това не е прецедент, защото на този изпит се явяват хора над 50 г. Просто не е възможно преди това да получат най-високата степен, предвид условието да са минали определен брой години от последната степен, която са защитили.
Как надделя над болката?
С инжекции. Всичко беше предварително изчислено с д-р Николов. Той беше дал насоки и спазвах стриктно препоръките му. Без инжекции нямаше да се получи, натоварването е голямо. Но си стурваше. Аз съм седмият българин, който има пети дан. Исках го. Изстрадах го. Заслужих го.
Промени ли се с нещо работата в клуба в Севлиево, след като учителят стана майстор?
С нищо. Освен радостта, с която ме посрещнаха децата и част от родителите и която продължава да витае в клуба.
Работата продължава. В четврътък заминаваме с 14 деца за Румъния, за участие в „Румъния оупън“. Форматът е за деца и младежи до 21 г. Паралелно с това върви подготовката за националния отбор, в който Севлиево имаме четирима състезатели – Александра Златанова до 18 г., Ангел Антонов до 16 г., Мариян Савов до 16 г. и Константин Матев до 16 г. Първенството е на 4 и 5 ноември в София.
Имаш ли нещо против да те върна няколко години назад, когато правихме едно интервю и което е един от най-четените текстове в „Севлиево онлайн“ откакто го има сайта. Ти тогава беше бесен на системата, на част от родителите, които не даваха децата им да спортуват. Има ли промяна оттогава?
Ти ми кажи, има ли промяна в България? Срещам се с поколения родители, които, да ме прощават, не са слагали анцуг и не са обували гуменки. Те не знят какво е спорт. Идват в залата хора, които не са наясно какво искат да постигнат децата им, какво да научат.
Идват и хора, които искат децата им да се научат на дисциплина. Защото няма казарма, няма военно обучение, няма строева подготовка в училищата. Всичко, което учеше децата ни на нещо е изхвърлено. Остана спорта. Това е последният бастион, около който да се изгради някаква ценностна система в децата. Замине ли си спортът, какво правим?
Ти и аз сме израсли в комунизма. Някой ще каже, че се връщам назад, но тогава държавата стоеше зад спорта, а спортът възпитаваше. Има спортисти, които посягат към дрогата и алкохола, защо го правят и колко са спортисти, не знам, но спортът е за това - да дисциплинира. Аз, за радост, в клуба не мога да кажа, че имам някакви прояви на деца. Може и да е имало такива, но съм категоричен, че те не са се задържали в клуба.
Разберете, спортът е рецептата. Кое да научи младите на дисциплина. Казарма няма, да усети, че мама и тати ги няма. Ама те пък мама и тати щяха да ги освободят, като имат парички. То е омагьосан кръг. Пълна дивотия. Анархия. Всеки се спасява както може. Който има пари, върви напред, който няма прави каквото може и както може.
Кой прави децата ни кръшкачи и зависими от парите на мама и тате?
Системата ги прави. Щом системата те мачка и не ти дава да се развиваш, той българинът е хитър, почва да мами системата. Не ги оправдавам, но и никого не съдя. Има нещо сбъркано в системата. Ние едни закони не можем да направим. Що не вземем да препишем една конституция и да я прилагаме. Аз във всяко Народно събрание съм свидетел, че все някой закон се променя. Хората имат закони по на 200-300 години и не са бутани, ние на няколко месеца ги променяме и пак не стават. Ама дайте, направете нещо и се спрете! А то като дойде някой, направи си закончето за себе си, защото му изнася, и като дойде следващият, хоп, ще го промени. Това е моето мнение и честно да ти кажа не виждам никаква светлина в тунела.
На кого си благодарен?
На моите приятели, те знаят кои са! На моите близки, които през цялото време са до мен и ме подкрепят.
На Община Севлиево, защото помага на спортните клубове. Не са много, но не са и малко средствата, които получаваме. Някои клубове крещят, че им били малко парите, но аз мисля, че трябва да сме доволни. Базата ни е добра. Спортната зала се управлява от много отговорни момчета. Каквото могат правят. Непрекъснато следят дали всичко си имаме. И те са притеснени с цените на горивата, идва отоплителен сезон.
Благодаря на децата, че ми даваха голям кураж. На родителите им също, че не спряха да звънят, питат, да ме подкрепят.
Благодаря на д-р Николов! Нямаше да се справя без цялата подкрепа, която имах, въпреки пълната мобилизация, амбиция и кураж, които носех със себе си.
А сега накъде?
Да видим. Не знам. Аз каквото исках, постигнах, но то беше дотук. Има още за преодоляване.