Събитията от Априлската епопея в нашия край, станали преди 140 години, днес оживяха пред млади и стари, дошли в полите на Балкана, за да почетат паметта на героите, но и да станат част от случилото се преди близо век и половина под Кръвеник.
В баталните сцени, възстановили април 1876-та, се включиха регионалните клонове на дружество „Традиция“ от Копривщица, Плевен, Велики Преслав, Шумен, Нова Загора, Панагюрище, Стара Загора, Габрово и Ловеч. Основен организатор на възстановката бе регионален клон „Тридесет и четвърти пехотен троянски полк Априлци – Тоян“.
"През бунтовната 1876 година Севлиевският балкан е един от трите центъра на масови въстанически действия, наред със Средногорието и Родопите. На въстание се вдигат трите големи села Батошево, Кръвеник, Ново село и прилежащите им 19 махали. За защитата на трите прохода идват чети и отделни въстаници и от други села - Гъбене, Душево, Столът и Дебнево. На помощ на „Балканската република” идва и се сражава и Габровската чета начело с войводата Цанко Дюстабанов", припомни директорът на Историческия музей в Севлиево Найден Петров.
Поради предателство и последвалите арести, в града не избухва въстание, но на 1 май, недалеч от село Кръвеник, на връх Бабан се събират на общо събрание над 250 души, представители на Севлиевския революционен комитет, на селата и махалите от Централния Балкан. Кметът на селото Фильо Радев Миленов и инструкторът на Окръжния революционен комитет Дончо Фесчиев обявяват началото на въстанието.
Турските власти в Севлиево научават за бунта на непокорните балканджии. Свикано е турското опълчение – башибозук, под командата на Севлиевския каймакамин Саадулах ефенди, а до Търново е изпратена телеграма с искане за редовна войска. От Плевен тръгват 1 500 конни черкези и абази, начело с каймакамина Дели Неджиб.
От 2 до 11 май в полите на Балкана се водят ожесточени боеве за защитата на Батошевския, Граднишкия и Дебневския боази. Последното сражение е под легендарния връх Марагидик. Последователно са превзети, разграбени и опожарени селата Батошево, Кръвеник и Ново село, убити са стотици мъже, жени и деца, а осем от ръководителите на въстанието, начело с председателя на революционния комитет Стефан Пешев са обесени на площада в Севлиево. Признателните потомци издигат на това място през 1894 година Паметник на свободата – един от символите на града.
използвани са исторически данни от чужди текстове