9 май е ден, в който не успявам да контролирам плача си. Ден, в който бързам да направя снимки на ветераните. Обичам да гледам ръцете и очите им. Очите им са мътни, сякаш гледат през мъгла. От годините сигурно, но и мъката в тях се е надиплила, та отнема от бистротата им. А ръцете им...ръцете на ветераните са жилави, с изпъкнали вени и надебеляли стави, но стискат божурите, откъснати по-рано същия ден от градината. И днес имаше божури.
Пет стръка червен божур остави пред паметника 96-годишният Пройно Иванов от Кастел, който на днешния 9 май беше единственият ветеран, дошъл край паметната плоча на славата и честта в парк „Казармите“. Не знаеше, милият, че са преместили празника и чакаше в градинката до Автогарата, където всяка година на този ден почитаме победата и оцелелите от войната. Стоеше сам на пейка, стискаше божурите и гледаше към безмълвния паметник на загиналите във войните. Е, имаше време, близките му го закараха в „Казармите“. И там дядо Пройно остави своите пет божура. Както всяка година, каза, че ги е нарекъл на другарите си, с които тръгнали, но без които се прибрал в Кастел. Бил на 23 години, когато участвал в първата фаза на военните действия, в бивша Югославия. Не чува. И не от многото му години. Разказвал ми е, че още тогава, на младини, не чувал добре - от шрапнелите, които фучали край него.
Днес дядо Пройно пак беше облякъл костюма, на който бе наредил медалите за храброст. И когато обявиха „венци и цветя от граждани и ветерани“, едвам-едвам пристъпи към паметната плоча, за да остави своите пет божура. Явно авторите на сценария не бяха съобразили, че изкуствената масовка, която думите трябва да създадат, е по-скоро цинично смешна, дори обидна за онези, които бяхме там. За дядо Пройно, да не говорим. Единственият ветеран, дошъл на 9 май в Севлиево. Да бяха му казали името, че да помълчим пред този старец, чиито мазолести ръце първо са стискали пушка, после държали рало и галили детски глави. И не председателят на Общинския съвет, нито заместник-кметът, които обявиха за гости на тържеството, бяха гостите на празника за 9 май. Гост беше Пройно Иванов от Кастел, бил се в първата фаза на войната и завърнал се жив и здрав у дома. Останалите присъстват, още повече, че са на работа.
написано от Емилия Димитрова