Индексът на данъчна тежест в община Севлиево е най-висок от четирите общини в габровска област и много малко по-нисък от средния за страната. Това сочат данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), който от над десет години събира данни от 265-те общини у нас за нивата на ключови местни данъци и изчислява индекс на местната данъчна тежест.

Индексът включва следните четири данъка: 

• Данък върху недвижимите имоти за юридическите лица, който според Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ) може да варира от 0,1‰ до 4,5‰ от данъчната оценка на имота.
• Данък върху възмездното придобиване на имущество, чиято ставка може да варира между 0,1% и 3% от стойността на придобития имот според ЗМДТ.
• Данък върху превозни средства и леки автомобили с мощност над 74 kW до 110 kW след отчитане на екокомпонент за Евро 1 и Евро 2. Според ЗМДТ, данъкът върху превозните средства в този диапазон на мощността може да варира от 1,1 лв. до 3,3 лв. на киловат, а размерът на еврокомпонента – от 1,1 до 1,4, съответно допустимите граници за тази ставка са 1,21 и 4,62 лв. на киловат. Причините да се разглеждат компонентите Евро 1 и Евро 2 са, че техните коефициенти са най-високи, т.е. те отразяват сценарий за възможно най-висок данък, както и че автопаркът в много общини извън най-големите градове е на сравнително висока възраст. Диапазонът 74 kW до 110 kW е избран, тъй като по-голямата част от автомобилите попадат в него.
• Патентен данък за търговия на дребно до 100 кв. м чиста търговска площ на обект. По закон, ставките на този данък могат да варират от 2 до 20 лева на квадратен метър.

За да се пресметне индексът, стойностите на четирите ставки във всяка община се нормализират по скала от 0 до 100, като 0 отговаря на най-ниската допустима ставка по закон, а 100 – на най-високата. След това индексът се пресмята като средно аритметично на четирите нормализирани ставки. Така една хипотетична община със стойност на индекса 100 има възможно най-голямата данъчна тежест, според позволеното от ЗМДТ.

Какво показват изчисленията за област Габрово. 

Данъкът за юридическите лица е най-висок в община Севлиево - 2.5 на хиляда. В Габрово ставката е 2.3 промила, в Дряново и Трявна по 1.5 на хиляда. По този данък Севлиево се изравнява с общини като Благоевград, Кюстенцил, Перник и е с по-висока ставка от София. (карта с размера на данъка за всички български общини е достъпна оттук).

Данъкът върху възмездно придобване на имущество в Севлиево е на горната граница - при максимално допустима стойност 3 %, в Севлиево той е 3 %. толкова е в Дряново, Велико Търново, Столична община, Варна и др. В Габрово е 2.5%, в Трявна - 2%, което означава, че и по облагане на новопридобитото имущество Севлиево отново е с най-висока ставка. (още може да видите тук). 

Севлиево е с най-висок размер на данъка върху превозните средства и леки автомобили над 74 киловата до 20 киловата включително, след отчитане на екокомпонент за Евро 1 и 2. Собствениците на автомобили плащат по 1.79 лв. на kW, което е един от най-високите размери на този данък в страната. Около трийсет общини от всички 265 имат равен или по-висок от данъка върху превозните средства, определен за севлиевци. Всичко това е видимо от таблицата тук. 

Общината е най-толерантна единствено към длъжниците на патентен данък. Тук той е сравнително по-нисък от останалите общини в областта и страната - при 8 лв. на кв. м за община Севлиево, общината е далеч от максимума за този налог, който е 20 лв. на кв. м за нетна търговска площ. В Габрово плащат по 10 лв. 

И пак за финансовата децентрализация

Честото повишаване и рядкото понижаване на местни данъци в различните общини сигнализира за постепенния ръст на данъчната тежест, посочват от ИПИ. Още повече, че в период на инфлация общините срещат голямо предизвикателство – докато националните данъци като правило се налагат върху обороти, заплати, печалби и така автоматично нарастват при промяна на ценовите нива и доходите, то повечето местни данъци остават постоянни, а след като общините намират собствените си приходи за недостатъчни, те прибягват до постепенното увеличаване на местните данъци. Това е един начин да влезят пари в общинските бюджети. Другият е финансовата децентрализация, т.е. част от подоходния данък да се насочва директно към общините и така приходите им ще растат устойчиво с времето, следвайки динамиката на доходите. 

В България нивото на финансова автономия е ниско, а общините остават силно зависими от трансферите от държавния бюджет, отчете при приемането на бюджета на Севлиево за 2024 г. заместник-кметът Калина Георгиева според която финансовата децентрализация би дала по-голяма свобода на общините във вземането на финансови решения и би увеличила техния фискален капацитет, но преотстъпването на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините трябва да бъде придружено от работещи изравнителни механизми, в т.ч. и насочване на изравнителната субсидия към по-бедните общини.