източник: zaistinata.com
автор: Емилия Димитрова
Недялко и Николай са братя, оставени от майка им за отглеждане в Дома за деца лишени от родителски грижи в Севлиево. Недялко е на десет години, Николай - на осем. От лятото на тази година момчетата живеят с бившия си преподавател, 39 годишния Евгени Генов и майка му. Той отказал да се раздели с тях, след като местната администрация в Севлиево закри Дома, в който са настанени.
Недялко и Николай
почти не поддържали връзка с майка си.
Тя живеела в севлиевското село Градница, на десетина километра от града. Идвала да ги вижда веднъж на няколко месеца. С последния си мъж заминали да живеят в Ботевград, а той не искал децата и наредил да останат в Дома.
На два пъти момчетата живели в приемни семейства. През 2012 г. Николай бил при „родители“, чиято строгост още му причинява болка. Като спомена за наказанието да стои с голи колене върху орехови черупки. През същата година и по-големият Недялко за кратко бил приемно дете.
Най-щастливи децата с чувствали в закрития социален дом. Защото там имало
някой, който да им показва, че са важни за него.
Така с годините Недялко, Николай и възпитателя им Евгени се се почувствали свързани.
Кой е Евгени Генов?
Възпитателят на двете момчета е европейски и вицесветовен шампион по самбо и световен шампион по самбо за майстори-ветерани. Последната си титла извоюва само преди месец в Солун. След като спира активната си спортна дейност, става треньор. В тази история за Недялко и Николай той е бащата, който те нямат.
Когато се заговорило за закриване на Дома в Севлиево и настаняване на децата в други социални заведения, Евгени бил категоричен:
„Няма да ги дам!“
Така започнала битката му да ги запази при себе си.
За да не допусне да бъдат отглеждани от чужди хора завел дело за присъждането на двете момчета. „Съдийката остана очарована от тях, казва той. Не знам какво ги е питала, но както свърши срещата й с двамата, не спираше да се усмихва. Те са такива деца, слънчеви, лъчезарни“.
Съдебното решение дава право на Евгени да се грижи за Недялко и Николай в продължение на три години. През това време ще направи постъпки те да останат при него и майка му като в приемно семейство.
„Аз тези деца няма да ги оставя,
казва Евгени. Ще ги гледам и подкрепям докато мога. Обичам ги. И не искам благодарност един ден. Да не си мислиш, че го правя за да ми се отплащат. За тях го правя. Защото са добри деца. Ето, и в залата идват да тренират, Николай има сребърен медал от последния международен турнир по самбо и джудо в Сливен. Недялко също е много добър, но има травма на единия крак и не го пуснах да участва“.
Евгени признава, че без майка си не би успял. Само че тя също ходела на работа. Затова най-трудно му било в следобедите, когато има часове в училище, а часовете на двете момчета са свършили. Въпреки това не иска да ходят на занималня, защото смята, че там те не се подготвят добре. По-уверен е, когато вечер
тримата готвят уроците заедно.
Заради тренировките понякога това става късно вечер.
Понякога се налагало момчетата да постоят час - два при колеги на Евгени в училище, но го правят без да спорят. Знаят, че компромис с ученето не се прави. И не мрънкат. Понякога, докато чакат, написвали и домашните за другия ден. Така колегите на Евгени му дават своята доза подкрепа задето отглежда две деца без семейство. Помагат му и спортисти. В залата, където тренират състезатели на няколко клуба, всички знаят за „бащинството“ на Евгени. И му помагат.
На какво ви учи Евгени, питам Недялко и Николай? Споглеждат се, подсмихват се, видимо се засрамват. Накрая Николай отговаря съвсем тихо: „На сила и защита“.
„Това е в самбото, настоявам аз. А в живота?“.
„И там на същото“, добавя пак тихо Недялко.
Когато ги моля за снимка, Николай свенливо бърка в джоба на якето си, поглежда крадешком Евгени и пита: „Може ли да се снимам със сребърния медал?“.